Ан Яни се отказа. Вдигна рамене и се обърна към Ричър, който в този момент поглеждаше часовника си. Времето летеше.
— Имаш ли здравна застраховка? — попита го той.
Мъжът кимна.
— И за зъболекарски услуги ли?
Мъжът отново кимна.
Ричър го цапардоса с юмрук в устата. С дясната ръка, след къс замах, но рязко и силно.
— Е, ще те оправят значи — каза той.
Мъжът залитна крачка назад, после се преви надве, а когато се изправи, цялото му лице беше в кръв, а предните му зъби се клатеха.
— Имената — каза Ричър. — Или ще те късам парче по парче.
Мъжът се поколеба. Груба грешка. Ричър го удари повторно. Чак тогава той му каза имената, общо шест, с описания и адрес. Изпя ги проснат по гръб на пода, с клокочеща в гърлото кръв.
Ричър погледна Ан Яни.
— Всички отговарят — каза той.
Докато се връщаха в тъмното с мустанга, Ан Яни каза:
— Сега ще им се обади да ги предупреди.
— Няма — отвърна Ричър. — Той току-що ги предаде. Имам чувството, че от утре ще излезе в безсрочен отпуск.
— Надявай се ти.
— Във всеки случай това няма значение. Те и без това знаят, че идвам. И да ги предупреди, няма голяма полза.
— Доста си директен в подхода си. Не пише така в учебниците по журналистика.
— Мога да ти преподавам уроци. Всъщност всичко се свежда до изненадата. Ако ги изненадаш, не е нужно чак да ги пребиваш.
Ан Яни продиктува на Франклин имената, които й бе издал Джон Мистров. Четири от тях съответстваха на имена, които Ричър вече знаеше: Чарли Смит, Константин Раскин, Владимир Шумилов, Павел Соколов. Петото име беше Григор Лински, за когото Ричър предположи, че е инвалидът с торбестия костюм, понеже последното име беше Зек Человек.
— Ти не каза ли, че Зек е дума? — попита Франклин.
— Дума е — отвърна Ричър. — И „Человек“ също е дума. Означава човешко същество. Човекът затворник.
— Другите не са използвали псевдоними.
— Сигурно и това на Зека не е псевдоним. Може просто да не помни как се е казвал. Ако попаднеш в Гулаг, и ти ще си забравиш името.
— На теб май ти е жал за него — каза Ан Яни.
— Никак не ми е жал даже — отвърна Ричър. — Опитвам се да го разбера.
— Никъде не се споменава баща ми — каза Хелън.
Ричър кимна.
— Явно Зека е кукловодът — каза той. — Върхът на пирамидата.
— Откъдето следва, че баща ми работи за него.
— Не си мисли сега за това. Съсредоточи се върху Роузмари.
Франклин намери в Интернет карта на местността и установи, че посоченият от Мистров адрес е на каменоломна, построена в близост до каменна кариера на дванайсет километра на северозапад от града. После влезе в данъчния регистър и потвърди, че неин едноличен собственик е фирмата „Специализирани услуги на Индиана“. Пак там видя, че единственото недвижимо имущество, регистрирано на името на офшорния тръст, е някаква къща в средата на голям парцел земя в съседство с каменоломната. Ан Яни каза, че районът й е познат.
— Нещо друго има ли наоколо?
Яни поклати глава:
— На километри наоколо има само селскостопански земи.
— Ясно — каза Ричър. — Значи там държат Роузмари.
Той отново погледна часовника си. Беше десет вечерта.
— А сега? — попита Ан Яни.
— Сега чакаме — отвърна той.
— Какво чакаме?
— Чакаме Кеш да пристигне от Кентъки. И после чакаме още малко.
— Защо?
Ричър се усмихна.
— За да превали нощта.
Те зачакаха. Франклин направи още кафе. Яни им разправяше клюки от телевизията — за нейни познати, преживени събития, за метреси на губернатори, съпруги на политици и техните любовници, за ниви с марихуана, скрити зад пояси царевица… После Франклин им разправи за годините си в полицията. После Ричър — за годините, откакто беше напуснал военната полиция, за скиталчествата си на човек без дом, адрес и корени.
През цялото време Хелън Родин мълчеше.
Точно в единайсет часа отвън се чу грохот на голям дизелов двигател, който отекваше като в тунел между двата реда тухлени фасади на улицата. Ричър пристъпи до прозореца и видя хамъра на Кеш, който тъкмо завиваше към паркинга до сградата. Твърде е шумен, помисли си той. Не става.
Или може би става.
— Морската пехота пристигна — обяви той.
Стъпките на Кеш се чуха по външното стълбище. На входната врата се почука. Ричър излезе в антрето да отвори. В стаята се появи самият Кеш — делови, стабилен, вдъхващ доверие. Беше облечен в черно. Черен панталон, черно яке. Ричър го запозна поред с всички: Ан Яни, Франклин, Хелън Родин. Ръкуваха се и Кеш седна. Само след двайсет минути беше изцяло в течение и спечелен за каузата.