Нямаше никой.
Успокоен, сержантът се обади на Емерсън да докладва.
— Браво — похвали го Емерсън.
Човекът наистина бе свършил добра работа. Тъкмо защото бяха започнали претърсването откъм югозападния край на гаража, североизточният бе останал недокоснат. Нищо не беше пипано. Дали поради съобразителност или от чист късмет, градската полиция бе приключила безупречно първия етап от едно, както щеше да се окаже впоследствие, изцяло безупречно разследване.
Към седем вечерта, когато навън притъмняваше, Ан Яни вече се бе появила единайсет пъти в ефир. Три пъти за телевизионната мрежа, останалите осем за местния канал. Самата тя беше леко разочарована от това съотношение. Едва прикритият скептицизъм на отговорните редактори от централата на Ен Би Си я бе засегнал. Ако има кръв, материалът излиза пръв, беше девизът на всяка новинарска телевизионна мрежа. Само че този път кръвта се беше ляла някъде из глухата провинция, далеч от Ню Йорк или Лос Анджелис, далеч от тихите, безупречно подстригани предградия на Вашингтон. Самият извършител най-вероятно щеше да се окаже някой ненормален безделник. Пък и сред жертвите едва ли имаше важни личности. С две думи — материалът не ставаше за праймтайма на националните мрежи. А и самата Ан все още нямаше кой знае какво да предложи. Нито една от жертвите не беше разпозната. Нито един от нещастните граждани, убити при стрелбата. От местния полицейски участък не бързаха да разкриват картите си, докато не известяха лично семействата на загиналите. В резултат, от което Ан Яни не разполагаше с така нужните й сърцераздирателни истории, които да сподели със своята аудитория. Не знаеше дори колко и кои от жертвите са били семейни. Или са ходили редовно на църква. Не знаеше дали убитата жена е имала деца или братя. Пък и като картина не бе успяла да се добере до кой знае какво. Ако не се смяташе тълпата, скупчена зад полицейските заграждения на пет преки от мястото на събитието, един почти неподвижен кадър от Първа улица в сгъстяващия се мрак, както и от време на време по някой близък план на обществения гараж, откъдето се твърдеше, че е стрелял снайперистът.
До осем вечерта Емерсън бе постигнал значителен напредък. Хората му бяха взели показания от стотици свидетели. Главен сержант Кели от Морската пехота беше убеден, че е чул шест изстрела. Емерсън беше склонен да му вярва. Поне за такива неща на морските пехотинци може да им се има доверие. После някакъв човек се сети, че през цялото време на стрелбата мобилният му телефон бил отворен, защото тъкмо се готвел да остави съобщение на гласовата поща на свой познат. Телефонната компания веднага предостави записа и на него наистина се чуваха шест изстрела. Но съдебните лекари бяха открили всичко пет огнестрелни рани в главите на петте жертви. Следователно липсваше един куршум. Други трима свидетели отначало не бяха сигурни и увъртаха, но накрая и тримата казаха, че били забелязали малък воден стълб в езерцето с фонтана.
Емерсън нареди да източат водата.
Със задачата се зае пожарната команда. Инсталираха мощни прожектори и спряха фонтана, за да източат водата в градската канализация с помощта на моторни помпи. В езерцето имаше около триста кубически метра вода; според пожарникарите изпомпването щеше да отнеме около час.
Междувременно криминалистите, въоръжени с лазерни показалки и сламки за коктейли, се опитваха да определят траекторията на смъртоносните куршуми. Те прецениха, че най-надеждни данни могат да се получат от първата жертва. Човекът вероятно си бе вървял мирно и тихо по пътя от дясно на ляво през пешеходната зона, когато го бе застигнал първият изстрел. Докато следващите жертви сигурно се бяха оглеждали уплашено наоколо, някои бяха хукнали да бягат или бяха движили хаотично главите си. Така че заключенията от балистичната експертиза се основаваха единствено на поведението на първия убит мъж. По онова, което бе останало от главата му, изглеждаше доста вероятно куршумът да се бе забил в черепа леко отгоре, преминавайки от ляво на дясно. Един от техниците застана прав до трупа, друг опря коктейлна сламка до слепоочието му и я задържа неподвижно под съответния ъгъл. После първият техник се дръпна встрани, дойде трети и прекара през сламката лъча на лазерна показалка. Малката червена точка сочеше точно североизточния ъгъл на новото крило на гаража, на втория етаж. Някои от свидетелите бяха заявили, че точно там са видели дулен пламък. Сега показанията им бяха потвърдени от експертизата.