Авторски права
David Grossman
A HORSE WALKS INTO A BAR
© David Grossman, 2014
Published by Arrangement with The Deborah Harris Agency
© Емилия Юлзари, превод
© Стефан Касъров, художник на корицата
ИК „Колибри“, 2017
ISBN 978-619-02-0097-0
За автора
Давид Гросман, роден в Йерусалим през 1954 г., е един от най-известните съвременни израелски писатели, автор на почти 40 творби, както публицистични, така и романи за деца и възрастни, три от които екранизирани. Особена популярност още с появата си придобива романът му „Ще бягаш ли с мен?“ (2000), по който е заснет и филм (с него авторът ще бъде представен на фестивала Cinelibri 2017).
Гросман е носител на най-значимите израелски литературни отличия: през 1998 г. бе удостоен със званието Кавалер на ордена за изкуство и литература на френското министерство на културата, а тази година му бе присъдена и една от най-престижните международни награди – Мен Букър за романа „Един кон влязъл в бар“. Издадена през 2014 г., творбата веднага се превърна в бестселър, претърпя три издания и бе преведена на 23 езика, а наскоро известният телавивски Камерен театър представи по нея успешна театрална постановка.
Анотация
На пръв поглед романът изглежда непривичен за Гросман, защото действието се фокусира върху специфичната взаимовръзка между актьор и зрител, ала постепенно на преден план излизат както взаимоотношенията на артиста със заобикалящия го свят, така и негови дълбоко потискани душевни конфликти. Стендъп-комикът Дов Гринщейн представя поредното си шоу в малък провинциален клуб, но вместо очакваните смешки, анекдоти и пикантни вицове, които също не липсват, посетителите получават и драматичния монолог на Довале – трънлив разказ за тъжното му детство, за житейските му разочарования и неблагополучия, в който – с иронични намеци и черен хумор – се вплитат елементи от нелеката израелска действителност.
Заглавието на романа е заимствано от известен виц, който така и остава недовършен, а финалът на повествованието „захапва“ за опашката началото, с което намеква, че няма значение дали действието се развива в Кейсария, в Натания или където и да е другаде, защото всяко място може да бъде своеобразна сцена в големия театър на живота.
Един кон влязъл в бар
– Добър вечер, добър вечер, дооообър вечеееер, Кейсарияяя!!!
Сцената все още е празна. Гласът отеква иззад кулисите. Седналите в салона полека-лека замлъкват и се усмихват в очакване. От една странична врата слаб, нисък мъж с очила изскача на сцената така, сякаш насила е избутан или изритан оттам. Прави с препъване още няколко крачки, почти пада, опира се с две ръце върху прашния под на сцената и тогава с рязко движение вдига задник нагоре. Ръкопляскания и откъслечен смях сред публиката. Още хора влизат от фоайето и бъбрят на висок глас.
– Дами и господа – обявява с половин уста мъж, който седи пред контролния пулт за осветлението. – Посрещнете с аплодисменти Довале Г. Мъжът на сцената все още стои приведен в маймунска поза, големите очила на носа му са се изкривили. Бавно обръща лице към салона и се взира продължително без да мига.
–Аа – изпъшква той, – не сме ли в Кейсария? Чува се смях. Той бавно се изправя и избърсва ръце от прахта. – Агентът пак ли ме е прецакал? Разнасят се викове от публиката. Мъжът се вглежда втрещен:
– Какво? Какво казахте? Да, вие, от седма маса, честити ви устни, много са хубави!
Жената хихика и закрива уста с ръка. Той стои в самия край на сцената и леко поклаща тялото си напред-назад.
– По-сериозно, драга моя, наистина ли каза Натания?
Очите му се ококорват и почти изпълват стъклата на очилата.
– Чакай да се разберем, ти ми заявяваш с напълно ясно съзнание и без капка срам, че сега аз всъщност съм в Натания, и то без бронежилетка? Той уплашено слага ръце между краката си. Публиката реве доволна. Тук-там се разнасят подсвирквания. Влизат още няколко двойки, а след тях гръмогласна група млади мъже, вероятно войници в отпуск. Малкият салон се изпълва. Познатите си помахват с ръка едни на други. Три сервитьорки по шорти и с лъскави лилави тениски излизат от кухнята и се пръсват между масите.
– Хей, ти с устните. – той отправя усмивка към жената на седма маса. – Още не съм свършил с тебе. Хайде да поговорим за това… Не бе, ти просто ми изглеждаш сериозно момиче и с оригинален вкус, ако тълкувам правилно интересния дизайн на прическата, която ти е направил, я чакай да отгатна – не е ли същият стилист, който ни изтипоса джамиите на Храмовия хълм и атомната централа в Димона? Смях сред публиката. И ако носът не ме лъже, надушвам големи пари… Не съм ли прав? Аа? Мръсният му кръвопиец! Не е ли така? Съвсем не? Ще ти кажа защо – виждам тук щедра доза ботокс, както и операция за намаляване на бюста, при която съвсем се е издънил. Повярвай, бих му отрязъл ръцете аз на този хирург.