Ровя в джобовете си. На панталоните, на ризата. В портфейла. Допреди няколко години не излизах никъде без тефтерче. Малки оранжеви тефтерчета спяха с нас в леглото за в случай, че в просъница, в дрямка или дори насън ми хрумнеше някой силен аргумент, който бих могъл да вмъкна в съдебното решение, някой добре налучкан образ или идея за красноречив цитат (радвах се на не особено добра слава с тях). Писалка имам, дори три, но нито късче хартия. Правя знак на сервитьорката и тя ми донася цял пакет салфетки – зелени салфетки, развява ги отдалече с вдигната ръка и ми се подхилва с тъпа усмивка.
Всъщност усмивката ѝ е доста мила.
– Но най-вече, братя и сестри – реве той едва ли не просълзен от радост, когато забелязва писалките и салфетките, – след като поблагодарихме най-общо на всички жени в салона, искам да поблагодаря специално и на всички мадами, които са ме насърчавали в глобалното начинание на секса, на всички онези, които, откакто навърших шестнайсет, ми се качваха и им се качвах, мастурбираха ме, въртяха ме, лижеха ме, духаха ми …
Повечето присъстващи са доволни, но има и такива, които се мръщят. Недалече от мен някаква жена изхлузва от единия си крак тясната обувка и разтърква стъпало в прасеца на другия, а мен за трети или четвърти път тази вечер ме присвива коремът – силните изваяни крака на Тамара – и се чувам да издавам стон, какъвто отдавна не бях си спомнял.
Изведнъж от сцената срещу мен грейва неговата някогашна усмивка, очарователна и възторжена, и вече мога да си поема дъх, сякаш изчезва малко от тъгата, с която бе пропита вечерта от самото ѝ начало. Аз се поддавам и му се усмихвам – чудесен миг, само наш, на двама ни. Тогава си спомням как радостно подскачаше около мен, викаше и се смееше, сякаш самият въздух го гъделичкаше. В очите му зървам сега същото сияние, тънък сноп светлина се насочва към мен – вярва ми, че все още всичко може да се поправи, дори за нас, за мен и за него.
Но и този път усмивката изведнъж се изличава, все едно че мъжът я издърпва и със замах я запраща в краката ни, дори ми се струва, че най-вече в моите крака, а това отново предизвиква у мен усещане за голяма и мрачна измама, като една от онези, които не се случват на място, до което думите стигат.
– Не мога да повярвам! – изревава той с цяло гърло: – Ти, дребната с начервената уста, да, ти, да не си се гримирала на тъмно? Или гримьорката ти страда от паркинсон? Я ми кажи, кукло, редно ли ти се струва, докато аз тук си късам задника да ви разсмивам, ти да пишеш есемеси?
Той говори на дребната госпожа, която седи сама на маса недалече от мен. На главата ѝ се мъдри странна и сложна прическа, нещо като плетен конус, в който е забучена червена роза.
– Може ли така?! Човек се поти, изкарва си душата, показва си вътрешностите, какви ти вътрешности? Разголва се чак до простатата! А ти си пращаш есемеси? Може ли да се знае какво пишеш там, че да ти е толкова неотложно?
Тя отговоря съвършено сериозно, почти с упрек:
– Не е есемес!
– Не е хубаво да се лъже, сладурано, видях те!
– Какво? – тя веднага свива глава в раменете. – Не, не… Пишех на себе си.
– На себе си? – той се ококорва и втренчено гледа публиката – настройва я на своя страна срещу жената.
– Имам такова – мрънка тя – приложение за бележки…
– Това наистина ни е много интересно, драга. Какво ще кажаш, дали да не излезем всички за малко, за да не пречим на приятната връзка, която си изградила със самата себе си?
– Какво? – тя стреснато клати глава. – Не, не, не излизайте.
Жената има странен говорен дефект. Гласът ѝ е по детски тънък, но от устата ѝ думите изскачат някак удебелени.
– Хайде, кажи ни най-после какво си пишеше там? – Той прелива от радост и на мига си отговаря: – Скъпа ми Аз, боя се, че ще трябва да се разделим, защото тази вечер, мило ми мушитрънче, срещнах мъжа на мечтите си, с когото ще свържа съдбата си, или поне ще го завържа за пружините на леглото за цяла седмица безумен секс. – жената го зяпа с полуотворена уста. Носи черни ортопедични обувки с дебели подметки, стъпалата ѝ висят във въздуха. Тя притиска голяма чанта, червена и лъскава, между масата и тялото си. Чудя се дали той вижда всичко това от сцената.