– А сега сериозно, без майтап, майка ми беше най-красивата жена на земята, кълна ви се, вече не се раждат създания от такава класа: огромни сини очи. – той широко разтваря пръстите на двете си ръце срещу публиката, а аз си спомням за искрящите му пронизващо сини очи, когато беше малък. – Но и най-шантавата на света, и най-тъжната. – той изтрива сълза под очите си, ала устата му е окръглена в усмивка. – Така се случи, такъв ми е бил късметът, но не се оплаквам. Пък и баща ми беше доста свестен. – той млъква и трескаво чеше провисналите кичури от двете страни на главата си. – Ах… Дайте ми минута и ще ви разкажа нещо… Да! Той беше изключителен бръснар и въпреки че това беше против принципите му, на мен не ми взимаше пари…
Той отново хвърля поглед към мен. Проверява дали се смея. Аз дори не се опитвам да се преструвам. Поръчвам си бира и шот водка. Както и самият той каза, на човек му трябва успокоително, за да издържи това.
Успокоително ли? Пълна упойка ми трябва на мен.
Той отново започва да подтичва. Сякаш побутва сам себе си напред: карай нататък. Една крушка го осветява отгоре и жизнерадостни сенки го придружават, докато движенията му със странно забавяне се отразяват в извивките на голям бакърен съд, оставен зад него до стената, вероятно забравен там от друго някое представление.
– Апропо, за раждането ми, Натания, хайде да посветим половин минута на това космическо събитие, защото аз – и не ме гледайте сега, когато съм на върха в топкласацията в шоу бизнеса, лудият секссимвол на сцената. – той замлъква с отворена уста, оставя зрителите да изчерпят смеха си. – На времето аз, в зората на моята автобиография, накратко, като малък, бях голям шемет, всички жици в главата ми бяха свързани наопаки, няма да повярвате колко бях готин… Не, наистина. – Той се усмихва. – Искате ли да се посмеете, Натания? Наистина ли искате да се посмеете? Ама че тъп въпрос – укорява сам себе си. – Ха, та нали това е стендъп комедия, още ли не си схванал? Идиотел4! И той внезапно се удря с разперена длан и с невероятна сила по челото. Нали затова са дошли тук! Да ти се надсмиват са дошли. Не е ли така, братя мои?
Ударът по челото му е направо зверски. Изблик на неочаквано насилие. Изтичане на мътна информация, предназначена за съвсем друго място. Настъпва неловко мълчание. Някой дъвче бонбон и хрускането се разнася из целия салон. Защо бе настоявал да дойда? За какво му е да кани противник, мисля си аз, след като и сам достатъчно се наранява.
– Чуйте една история – възкликва той, сякаш въобще не се е удрял. Сякаш на челото му няма бяло петно, което постепенно почервенява, и като че ли очилата на носа му не са се изкривили. – Веднъж, може би бях на дванайсет, реших да проверя какво се е случило девет месеца преди да се родя, та баща ми така да се разпали и да се нахвърли на майка ми. Защото трябва да знаете, че с изключение на моето съществуване, не са събрани никакви доказателства за активна дейност в гащите му. Не че не я обичаше, слушайте, та всичко, което човекът правеше в живота, откакто си отваряше очите сутрин, докато си легнеше вечер, всички комбини със складовете и с резервните части на моторетките, със старите дрехи и циповете и катарамите – дайте ми знак, че схващате за какво ви говоря, браво, Натания – та всички тези шмекерии бяха повече от препитание, повече от всичко друго, защото ги вършеше, за да ѝ направи впечатление, за да я накара да му се усмихне, да го поглади по главата: добро куче, добро куче… Има мъже, които пишат стихове на любимата си, нали? Даа, отвръщат няколко гласа от публиката, все още малко притеснени. А има други, които правят серенади, така ли е? Така е! Присъединяват се още няколко слаби гласове. А има и такива, които, да кажем, ѝ купуват брилянти, луксозен апартамент, джип четири по четири или дизайнерски клизми, така ли е? Таа-кааа! – скандират вече множество гласове в желанието си да го зарадват. А ги има и като моето татенце, който купи двеста джинси менте от една стара румънка на улица „Аленби“, точно според поговорката „Ако румънецът е крадец, ортакът му е поляк“, за да ги препродава в задната стаичка на бръснарницата като оригинални „Ливайс“. И всичко това за какво? За да ѝ сочи вечерта в тефтерчето колко допълнителни гроша е спечелил…