– Отварям наполовина едното око. Шофьорът говори, без да движи уста, едва го разбирам: Минава седмица, минават две, на острова няма жива душа – нито хора, нито животни, само момчето, козата и кучето. Звучи като виц, но шофьорът не говори така, както се разправя виц, а сякаш всички мускулчета около устата му са се схванали.
– След месец вече младежът толкова е пощурял за жена, че не се трае. Оглежда се наляво и надясно – няма жени до хоризонта, само козата. След седмица той не издържа повече – напрегнат е до крайност, ще се пръсне.
– А аз започвам да си мисля: я виж, тоя ми разправя мръсен виц. Това пък какво е? Отварям още половин око. Шофьорчето се е привело с цялото си тяло над волана, лицето му почти опира в предното стъкло, но е ужасно сериозно. Затварям очи. Тук има нещо, което трябва да проумея, но кой има сили да проумява, затова само си рисувам наум острова с момчето, козата и кучето, забучвам и една хубава палма с кокосови орехи, хамак. Шезлонг и дори хилки и топка за плажен тенис.
– След още една седмица момчето не издържа повече, отива до козата, вади инструмента, но не щеш ли, кучето скача и му прави грррр! Значи дир балак, стой далече от козата! Е, няма как, момчето се стряска, прибира го, мисли си: през нощта кучето ще спи, тогава ще действам. Настъпва нощта, кучето хърка, оня тихо-тихо се промъква до козата. Едва ѝ се покачва и песът скача като пантера, лае, очите му кървясали, зъби като ножове и момчето, горкото, какво друго да прави, отива да спи, а от напрежението в топките чак очите го болят.
Довале продължава да говори, а аз оглеждам лицата на хората наоколо. На жените наоколо. Поглеждам крадешком към високата жена. Късата ѝ коса образува ореол около главата ѝ, а тя е красива като изваяна. Три години. Откакто Тамара се разболя. Пълно затъпяване. Питам се дали жените по някакъв начин усещат какво ми е и дали това не е причината от доста дълго време да не улавям никакви сигнали, от нито една жена.
– Повярвайте, аз в живота си не бях виждал някой да разправя така виц. Наблягаше на всяка сричка, все едно ако – да не дава господ – пропусне дума или дори буква, не само ще му отнемат вица, но и за цял живот ще го лишат от разрешителното за разказване на вицове.
И Довале имитира шофьора до най-малката подробност – почти легнал върху волана, образът му буквално се рее във въздуха пред нас. – А нещата на острова си продължават все така, ден след ден, седмица, месец. Всеки път щом се доближи до козата и кучето – гррррр!
Тук-там сред зрителите – усмивки. Дребната женица се киска и закрива уста с ръка. Гррррр! – повтаря Довале само за нея като вариация на предишното трррррр! Тя се забавлява. Смехът ѝ се търкаля, като че ли той я гъделичка. Погледът му е разнежен.
– Един ден младежът седи отчаян на брега и изведнъж зърва в далечината пушек – потъва друг кораб! От него скача блондинка като картинка, всичко ѝ е на място, точно където трябва. Младежът дори не се замисля, хвърля се във водата, плува, плува, стига до блондинката, която за малко да се удави, хваща я, изтегля я до брега, слага я да легне на пясъка, тя отваря очи – момиче мечта, красиво като манекенка – и му казва: Ти си моят герой, my hero, цялата съм твоя, можеш да правиш с мен каквото пожелаеш. Тогава младежът се озърта предпазливо и тихо ѝ прошепва на ухото: – Кажете, госпожице, ще подържите ли малко кучето?
– А аз, слушайте, Натания – той дори не ни оставя да се посмеем както трябва, въпреки че именно от това всички се нуждаем, – изведнъж избухвам в неистов смях, направо врещя там в пикапа, бог знае защо, дали от това, че вече съм като ударен по главата от цялото това положение, или защото цели две минути и половина не бях мислил какво ме чака. А може би защото един по-голям от мен ми бе разказал виц за възрастни и така ме бе възприел като един от тях. От друга страна веднага ме налегнаха нови съмнения – какво значи това, че шофьорът вече ме смята за голям? Може пък да не искам толкова скоро да ставам голям?
– Но работата е там, че се смях, докато ми потекоха сълзите, кълна ви се, едва тогава ми бликнаха и макар че бяха от смях, все пак се надявах, че ще бъдат взети под внимание. И насред цялата суматоха започнах да усещам, че ми действа добре това, че си мисля за блондинката, която едва не се удавила, и за козата, и за кучето, и са пред очите ми наред с хамака и кокосовата палма, но затова пък не виждам нито един познат.
– А шофьорът – забелязах, че малко е нервен, задето се хиля като луд, навярно от страх, че може да съм се побъркал, но от друга страна май беше доволен, че се смея на вица му, и как не, веднага се изправи на седалката и бързо си облиза зъбите, имаше такъв тик, въобще имаше разни тикове. И до днес понякога си мисля за него – как всяка минута си нагласяваше очилата за слънце на челото или стискаше с два пръста носа си, като че ли се мъчеше да го направи по-малък… Бен Гурион, Насър и Хрушчов пътуват в един самолет – побърза да продължи той, преди да съм изстинал. – Изведнъж пилотът съобщава по микрофона, че горивото е свършило, но разполагат само с един парашут…