– Какво да ви кажа, беше енциклопедия за вицове. Това наистина го умееше, със сигурност по-добре, отколкото да шофира, но на мен какво ми пукаше, да си продължава така до Беер Шева, там вече ще ми кажат, не може да не ми кажат, там наистина ще започне моето сирачество, а дотогава – така се чувствах – са ми отпуснали почивка, получил съм нещо като помилване, все едно са ми отложили смъртната присъда с няколко минути.
Довале вдига глава и ме гледа продължително, като кима в знак на съгласие. И аз си спомням как се стресна, дори се разтревожи, когато по телефона го попитах дали очаква от мен присъда.
– А той, шофьорът де, реши да продължи с вицовете. Май беше изнервен заради мен, а може би искаше да ме разсее, но така или иначе, от този момент нататък не престана нито за миг, едва свършил един, започваше друг, направо ме натъпка с вицове и да си кажа право, повечето не си спомням, но няколко са ми останали в главата. Приятелите тук до бара… Здрасти, приятели! От Рош Аайн, нали? Извинете, вярно бе, от Петах Тиква, моите почитания! Тези приятели ме следват поне петнайсет години, наздраве, мучачос! Те знаят, че имам два-три анекдота, с които – трябва или не трябва – почвам всяко представление. Сега вече знаете откъде са. Като вица за един, дето имал папагал, а той не преставал да ругае, слушайте, ще ви хареса, от мига, в който си отварял очите сутрин, докато заспивал, не преставал да крещи най-мръсните…
– Какво става? – той прехапва устна. – Издъних ли се? Не, момент, я кажете, да не би вече да съм го разказал тази вечер?
Хората седят неподвижно с празни погледи.
– Тоя за папагала вече ни го разказа – обажда се дребосъчката медиум, без да го поглежда.
– Този е за друг папагал – избъбря той. – Ето, хванахте се. Понякога проверявам така публиката – тест за бдителност. Браво, изкарахте го, отлична публика сте – обявява той с хълцащ смях и разстроено стреснато лице. – Докъде бях стигнал?
– За шофьорчето – отвръща дребната жена.
– От лекарствата е – казва той и пие жадно от термоса.
– Странични ефекти – продължава тя, но все така без да го поглежда. – И аз ги имам.
– Слушай, Мъниче – казва той, – чуйте и вие, скоро приключвам, останете още съвсем малко, окей? Шофьорът бълва вицове и се скъсва от смях, хили се сам на себе си, а в моята глава е пълна каша – попа, равина, курвата, пеещ козел в корема на моел41, който вместо чантата с инструментите си взел торбата на дървосекача, папагала – другия папагал имам предвид, – та от всичко това и от цялата лудница през деня по някое време съм заспал.
– А когато се събудих, какво да видя? Намираме се на някакво място, което със сигурност не е централната автогара на Беер Шева. Просто двор с кокошки, които щъкат свободно, кучета се чешат, гълъби в клетка, а до колата стои млада слаба жена с къдрава черна грива и държи хилаво бебе в пеленки. Стои до прозореца откъм моята страна и ме зяпа, все едно че вижда животно с две глави. Първо си помислих – какво пък има тая на лицето? Какво ѝ е нарисувано? После видях, че са сълзи, и при нея сълзите се стичат безспирно в струйки право надолу, а шофьорът стои до нея, захапал сандвич, добро утро, ми казва, запознай се, голямата ми сестра, ще я вземем с нас, представи си, досега не е ходила на Стената на плача, но преди това ще те закараме където трябва, не се тревожи.
– Къде съм, защо съм, какво общо има сега Стената на плача, къде е Беер Шева? Как се озовахме тук? А шофьорът се хили: Проспа половината път, хубавичко те омаях с моите вицове. А момичето казва: Не мога да повярвам, и него ли си побъркал с тъпите си вицове, малоумник такъв? Не те ли е срам да му разправяш вицове в неговото положение?
– Въпреки сълзите гласът ѝ е сърдит и рязък, а шофьорът ѝ казва: И докато спеше, му разправях, дори за миг не го оставих без виц, осигурих му лична охрана, хайде де, влизай. И тя се качва отзад с бебето и с голяма торба. Беер Шева отминахме отдавна, казва ми той, няма да те оставя да пътуваш сам, влезе ми под кожата, момче, ще те откарам до къщи като такси по поръчка. Но сега, ако обичаш, без вицове, казва сестра му. И не гледайте, трябва да му дам да суче, я обърни огледалото, идиот такъв! Тя го плесва леко по тила, а аз седя като глупак и си мисля какво е това сега, още не ми дават да започна сирачеството си, всеки път го отлагат още малко, това дали не е знак да направя нещо, ама какво?