Сега в салона сме само той и аз. Той е застанал пред мен, облегнат с ръка на ръба на масата, и аз веднага сядам – не искам да го притеснявам с разликата в ръста ни.
– „Осъждам те на смърт чрез удавяне“ – цитира думите на бащата към сина му в разказа на Кафка и като вдига термоса над главата си, излива последните капки вино. Няколко ме опръскват и мен. Мургавият младеж по потник се връща в кухнята, залавя се да мие съдовете и прочувствено пее Let it be.
– Имаш ли още минута? – с треперещи от усилие ръце той се изкатерва отново на сцената и присяда в края ѝ.
– Дори час.
– Не бързаш ли да се прибереш вкъщи?
– Не бързам за никъде.
– Само за малко, докато ми спадне адреналина – усмихва се той вяло.
Главата му клюмва върху гърдите и той изглежда така, сякаш е заспал, седнал.
Внезапно усещам Тамара тук, край мен, чувствам присъствието ѝ толкова силно, че дори дъхът ми спира. Обръщам се към нея. Чувам я как ми шепне на ухото, цитира ми нашия любим Фернанду Песоа: „Достатъчно е да съществуваш, за да си цялостен“.
Довале се размърдва и отваря очи. Трябва му известно време да фокусира зениците си.
– Видях те да си водиш записки – казва той.
– Мисля си, че може би ще се опитам да напиша нещо.
– Наистина ли? – лицето му грейва в усмивка.
– Когато е готово, ще ти го дам.
– Поне няколко думи ще останат от мен. – от гърдите му се изтръгва пресеклив смях. – Нещо като стърготини след отсичането на дървото…
– Странно нещо – казва той след това и изтупва ръце от прахта по сцената. – Не съм сантиментален и общо взето, не ми е мъчно за никого.
Малко съм изненадан, но нищо не му казвам.
– А тази вечер, не знам, може би за пръв път, откакто тя почина…
Той прокарва пръст по стъклата на очилата, които лежат до него на сцената.
– Имаше мигове, в които просто я усещах… Не само като моя майка, а имам предвид просто като човек. Човек, живял на този свят. А татко – той продължава едва чуто – живя почти още трийсет години след нея. В края на живота му аз се грижех за него. Той поне си умря вкъщи, с мен.
– Къде, в Ромема ли?
Той свива рамене.
– Не стигнах по-далече.
Виждам него и баща му как се разминават в коридора. Прашното време затрупва и двамата.
– Кажи, не искаш ли да те закарам у вас? – предлагам.
Той се замисля за миг, свива рамене.
– Щом настояваш.
– Върви да се приготвиш – казвам и се изправям. – Ще те чакам навън.
– Почакай за миг – казва той. – Не бързай толкова. Седни. Бъди моя публика още секунда.
Той изпъчва гърди и свива длани от двете страни на устата си като мегафон.
– Това е всичко, Кейсария.
От края на сцената ми отправя най-сияйната си усмивка.
– Това е всичко, което мога да ви предложа. Няма повече раздаване на Довале за днес, а и утре няма да има. Край на церемонията. Моля присъстващите спокойно да напуснат залата. Спазвайте указанията на разпоредителите и охранителите. Съобщават ми, че при изхода движението е претоварено. Лека нощ!
Януари, 2013 г. – юни, 2014 г.
1 Пет (ар.). – Б. пр.
2 Библейско име, което по звучене наподобява думата „стрелец“. – Б. пр.
3 Владимир или Волф (Зеев) Жаботински (1880–1940) – писател, поет, публицист, роден в Одеса, писал на иврит, идиш и руски, лидер на десния ционизъм, идеолог на ревизионизма и основател на Еврейския легион. – Б. пр.
4 „Идиотче“ (идиш). – Б. пр.
5 Известна още като Суецката криза (1956), възникнала в резултат на национализирането на Суецкия канал от Египет. – Б. пр.
6 Библията, Псалми 78:49. – Б. пр.
7 Барух Голдщейн (1956–1994) – лекар, роден в САЩ, с радикални десни убеждения. Преоблечен във военна униформа успява да влезе в Гробницата на патриарсите – свято място за евреи и мюсюлмани – и открива огън по молещите се там араби, при което 29 души са убити и около 150 ранени. Самият той е пребит до смърт на място. – Б. пр.
8 Мярка за площ, равна на един декар (1000 кв. м). – Б. пр.
9 „Кол од ба-левав пенима“ – първата строфа от националния химн на Израел „Атиква“ („Надеждата“): „Докато все още вътре в сърцата си…“, чийто автор е Нафтали Херц Имбер (1856–1909). – Б. пр.
10 Сутрешни поздрави на арабски: „добро утро“, „светло утро“. – Б. пр.
11 В израелската армия кодово название на акция за нахлуване във вражеска сграда. – Б. пр.