— Благодаря, не пуша.
Запалвам, без да бързам, като чакам напрежението на госта да нарасне до необходимия градус.
— За да не ви отнемам повече време от необходимото, ще пристъпя направо към същността на въпроса. Бихме искали да ви помолим за една малка услуга. Касае се за…
— Минутка, господине! — вдига ръка Савов. — Преди да ми искате услуга и преди да обяснявате за какво се касае, не е зле да съобразите, че аз изобщо не ви познавам.
— Името ми е Томас. Постът — културен съветник.
— Вярвам ви. И все пак аз не ви познавам.
— Не се притеснявайте от това обстоятелство — забелязвам великодушно. — За сметка на туй аз лично доста добре ви познавам, макар и не от пряко общуване. И тоя факт ме окуражи да се обърна към вас за споменатата вече услуга.
Лицето на Савов продължава да изразява недоволство, но сега той мълчи.
— Услугата е всъщност твърде дребна и няма да ви коства нищо. Доколкото разбрах, вие познавате доста добре Борис Раев.
— Да допуснем, че го познавам.
— В такъв случай бих искал от вас да ме информирате по-обстойно за някои подробности от характера и бита на Раев.
— Това няма да стане — отвръща спокойно, но категорично гостът. — Ще трябва да си потърсите друг източник за информация.
— Ще си потърся, ако се наложи. Не знам обаче вие какво ще правите.
— Ще си взема шапката и ще си отида. А когато се прибера, няма да пропусна да позвъня на господин търговския съветник и да му изразя мнението си за организирания в неговата приемна капан.
— Прощавайте, но тук няма никакъв капан. Капана вие ще го намерите, именно когато се приберете у дома си.
Гостът ми хвърля бегъл въпросителен поглед.
— Защото, не знам дали си давате сметка, че когато се върнете в къщи, там вече с нетърпение ще ви очакват органите на стопанската милиция.
— Интересно. И по какъв точно повод?
— Вие сте в правото си да задавате тоя въпрос, защото поводите наистина са много. Но за да не затъваме прекалено в миналото, аз ще ви припомня най-пресния по дата повод с надеждата, че това ще се окаже достатъчно. При последното ви пътуване в нашата страна вие сте сключили крупна сделка с фирмата „Минерва“, господин Савов. Една твърде изгодна за „Минерва“ и не дотам изгодна за вашата страна сделка. Загадъчно, нали? И все пак не особено загадъчно за вас и за мене, които знаем, че секретът на тая сделка се крие в един добър подарък, който фирмата ви е направила под баналната форма на пачка долари.
— Не си въобразявайте, че нашите власти ще вземат на сериозно подобни легенди — произнася с леко пренебрежение гостът.
— Легендите — не. Но фактите — да. Вие смятате, че сте се показали достатъчно хитър, като сте отказали чека и сте приели сумата в брой, за да не оставяте документи за корупцията си. Само че подаръците на „Минерва“ при всички случаи са добре документирани, господин Савов. Документиран е преди всичко пазарлъкът ви посредством звукозапис. Документиран е след туй и личният ви влог в „Швейцарски кредит“. Защото макар швейцарските банки да са, общо взето, твърде дискретни, те не могат да откажат известни услуги на такива свои едри клиенти като „Минерва“.
— Вие давате наистина отлична атестация на себе си и на вашите институти — произнася с презрение гостът.
— Знаете, ние никога не сме претендирали за ранга на светци в тоя грешен свят. Надявам се, че и сам вие нямате подобни претенции…
— Добре, — кимва примирено Савов. — Признавам, че силата е на ваша страна. Това обаче съвсем не означава, че трябва да бъдете арогантен, а още по-малко — глупав. Имате ли вие изобщо представа що за човек е Борис Раев?
— Съвсем бледа — признавам. — И тъкмо затова ви молим да попълните знанията ни.
— Само че аз не съм в състояние да задоволя молбата ви — отвръща с раздразнение гостът. — Пък и да бях в състояние, моите сведения едва ли биха ви помогнали в нещо.
— Оставете тая грижа на нас.
— Слушайте, господине, аз не съм дете и подразбирам какви са интересите ви към Раев, защото знам отлично какви са функциите на Раев. Обаче тоя път ръцете ви ще се окажат къси. И ако искате наистина една услуга от мене, чуйте предупреждението ми: не се залавяйте с тоя човек, защото нищо няма да постигнете.
— Вие може би не сте дете, господин Савов, но не сте и толкова проницателен, колкото си въобразявате. И понеже ме предизвиквате с наивните си разсъждения, ще си позволя да ви кажа нещо, което не съм длъжен да ви казвам: ние съвсем нямаме намерение да постъпваме с Раев, както… както постъпваме с вас. Ние изобщо нямаме намерение да търсим услугите на Раев. Но тоя човек е специалист в своята област. И аз имам за задача да събера сведения за известни подобни специалисти с оглед на някои много по-далечни цели. И това е всичко, разбирате ли, всичко! На мене ми са нужни сведения, а не човекът.