Минахме покрай острова, спечелил си страшна слава като свърталище на една разбойническа банда от фалшификатори на пари и убийци, които се подвизавали тук преди 12 години и нападали преминаващите по Мисисипи плавателни съдове.
И все пак забавно е да се прочете как именно Карл Май завършва описанието на едно увлекателно и опасно приключение с думите:
… такава е суровата действителност, не е като в романите на Герстекер!
Една значително по-малка част от творчеството на писателя не ни отвежда в далечни екзотични земи, с няколко свои книги Герстекер остава в родината си, опитвайки се с променлив успех да отрази различни страни от действителността в Германия. В някои от тях той създава картите на обществения живот в стила на „Гартенлаубе“. Героите му често произхождат от офицерските среди, което е характерно и за социалните романи на Мьолхаузен, Хаклендер и други представители на този жанр. Според Хайко Постма писателят е подходил дилетантски към т.нар. „Ундинемотив“ в „Потъналия град“, но постига по-голям успех със своите „призрачни“ разкази „Старата къща“ и „Загадъчни и зловещи истории“. Но с две от „чисто немските си произведения“ Герстекер бележи голям успех — със забавната бурлеска „Приключенията на господин Малхубер“ (1857) и чудесната новела приказка „Гермелсхаузен“ (1862), легендата за едно потънало в земята село, което се появява отново на всеки сто години. Теодор Щорм неведнъж е изразявал възхищението си от нея.
За постигнатото от Герстекер, за неговото значение като писател, общественик и пътешественик са изказвани не едно и две мнения, отдалечени помежду си от много десетилетия, но обединени от своята единодушна оценка. В голяма статия, посветена на 100-годишнината от рождението на писателя, брауншвайгският „Ландесцайтунг“ в брой 128/9.5.1916 изразява становището, че „Съвестният историк не би могъл да напише историята на Германия от 50-те и 60-те години на 19-и век, ако се опита да подмине влиянието на Герстекер и «Гартенлаубе»… Всичко, каквото описва, отговаря на истината. Това придава на романите и разказите му дълготрайна стойност. Вярно, че не е бил учен в истинския смисъл на думата, не се е занимавал основно с геология, ботаника и зоология, но най-задълбочено се е занимавал с онова, което съвременните природоизпитатели бяха съвсем занемарили — с населението, с неговите обичаи и характер. Точно с това той, който иначе бе в крак с времето си, избърза далеч в бъдещето“. Вестникът отбелязва и неговите заслуги за изясняване истинския произход на коренното австралийско население.
Кристиан Херман, съвременен писател и публицист от ГДР, е също на мнение, че „… Романите на Герстекер са еталон за реалистични пътешественически и приключенски разкази“. Реализмът в произведенията на Герстекер не се поставя под съмнение от литературната критика нито преди, нито сега, а за тяхната непосредственост и автентичност съществуват убедителни доказателства.
През февруари 1861 година писателят се среща с президента на Перу Кастиля и го моли да съдействува за построяването на път до земите на новозаселилите се немски колонисти. Литературният образ на Кастиля оживява в страниците на романа „Сеньор Агила“ такъв, какъвто е бил първообразът му в действителност.
От тридесетина години в САЩ се води сериозна изследователска дейност върху творчеството на Фр. Герстекер. Професор Евънс от Арканзас, най-значимият изследовател на живота и творчеството на писателя в САЩ, предприема пътуване по неговите следи и по описанията, дадени от Герстекер в книгата му „Странствания и лов из Съединените щати“, намира дори гроба на англичанина Ерксуин, спътника на Герстекер, убит навремето от мечка. Разбира се, не подобни факти поставят върху едно литературно произведение щемпела на реализма, но те му придават онзи особен чар и колорит, с които се отличават майсторски написаните романи на писателя.