Определено може да се твърди, че подобно на Хаклендер, Герстекер черпи най-хубавите си сюжети от живота на обикновените народни слоеве, чиито представители са и най-положителните му образи — ловците, фермерите, заселниците, островитяните, моряците, хората, които търсят щастието си в честния труд и водят безкомпромисна борба срещу беззаконието, храбро отстояват своите права, свобода и лично достойнство. На тези хора Герстекер отдава любовта си и посвещава перото си. Съвестното използване на фактите, на историческите събития, вярно доловеният национален колорит и национална характеристика превръщат книгите му едва ли не в художествени документи на една отминала бурна епоха. Честната гражданска позиция, хуманизмът и антирасистките тенденции, застъпени в произведенията му, само отчасти обосновават тяхната непреходност.
Проявите на признание и признателност към неговото дело са разностранни. През 1957 година писателят получава посмъртно и символично почетното гражданство на щата Арканзас. Активна изследователска дейност развиват не само литературоведите в САЩ и Европа, а и в Австралия, където по разбираеми причини се издава поредица от австралийските романи на писателя („Двамата каторжници“, „Из моряшкия живот“, „В австралийските гори“ и др.).
На 10 май 1979 година във Врауншвайг, ФРГ, бе основано „Дружество Фридрих Герстекер“, поставило си за цел да изследва живота и творчеството на именития си съотечественик.
Известният навремето литературен критик Рудолф Готшал писа още в 1860 г.:
Фридрих Герстекер оказа благотворно влияние върху немската литература, като замени предвзетия меланхоличен поглед към света на нашия идеализъм със задълбоченото вникване в човешката душа и живота на различни народи… Екзотичният роман на Сийсфилд е плод на екзалтиран космополитизъм, а екзотичният роман на Герстекер е плод на здравомислещ реализъм.
Едва ли би могло да се добави нещо повече към това съдържателно, лаконично и точно определение.
За съжаление допреди десетина години Фридрих Герстекер бе неизвестен за широката читателска публика у нас. Разбира се, творчеството му е било познато на по-тесен кръг специалисти и читатели, за които не е съществувала езиковата бариера, и е било високо ценено от тях. Едно интересно свидетелство (сп. „Училищен преглед“, 1903 г., кн. 4) ни е оставено от проф. Иван Д. Шишманов:
Не е чудно, че в запазената част от библиотеката на баща ми открих и драмите на Шилера, и романите на Герстекера, и на Дикенса, както и едно пълно издание на пиесите на Коцебуе.
Благодарение инициативата на издателствата „Г. Бакалов“ — Варна, и „Отечество“ — София, от печат излязоха или предстои да излязат няколко от най-добрите произведения на писателя. Затова нека оставим българския читател сам да допълни представата си за човека, твореца и пътешественика с неспокоен дух Фридрих Герстекер!