— Каролайн, не искам да поемам случай за убийство, независимо от добрата реклама. Може да продължи с години.
— Затова не ти уредих среща с нея. — Усетих разочарованието в гласа й.
Помислих около минутка по въпроса, претеглях всички за и против. Накрая любопитството ми надделя.
— Е, какво толкова. Няма да ми навреди, ако разговарям с нея. Звънни й и я покани в един в приемната.
Отне ми цял час да се върна в Джонсън Сити. Обядвах набързо в едно кафене на две преки от приемната и влязох през вратата в един без десет. Една жена беше седнала на масата и вече ме чакаше. Когато влязох, се изправи. Единственото, което можах да направя, беше да се опитам да не покажа изумлението си. Носеше тесни латексови панталони и горнище с тигрова шарка, под което ясно си личаха зърната на доста едър бюст. Косата й беше червена, с отсянка, каквато никога не бях виждал върху главата на жена или където и да е другаде.
— Джо Дилард — представих се и се здрависахме. Маникюрът й беше поне два сантиметра и нещо и със същата шарка както тясното горнище.
— Ърлин Барлоу. Изглеждате още по-добре на живо, отколкото по телевизията. — Усмихна се и когато я погледнах в очите, установих, че въпреки стряскащото облекло е привлекателна. Тръгнах към стола си.
— Госпожо Барлоу, с какво мога да ви помогна?
— О, скъпи, нека си говорим на ти. Имам голям проблем. Направо ужасен. Една много близка моя млада приятелка беше арестувана заради престъпление, което не е извършила.
— Близка приятелка?
— По-скоро почти дъщеря. Прибрах я преди време.
— Госпожо Барлоу, започнете от самото начало. Разкажете ми всичко, което искате да зная.
— Моля те, захарче, наричай ме Ърлин. Може би трябва да започна с това, че притежавам мъжкия клуб „Маусес Тейл“. Със съпруга ми бяхме съсобственици, но той почина миналата година и сега го ръководя аз. Май не съм те виждала там.
Засмях се.
— Не съм имал това удоволствие, но съм слушал доста за него.
— Не ме изненадва. Всъщност идват доста адвокати, понякога и съдии.
Запитах се кои ли съдии и си помислих дали да не я попитам, но след това реших, че не искам да знам. Майната им. И без това скоро щях да се махна.
— Кажи сега за твойта приятелка.
— Чу ли, че са извършили арест във връзка с убийството на онзи пастор от Нюпорт? Дето го намушкаха?
— Всички чуха.
— Не го е направила тя. Готова съм да се закълна върху цял куп библии. Искам да те наема, за да я защитаваш.
— Откъде знаеш, че не го е направила?
— Защото бях с нея през цялата нощ. Закарах я вкъщи, след като смяната й в клуба свърши. Тя живее у дома и не е излизала. Не може да го е направила. А освен това е най-сладкото и мило младо момиче, което съм срещала. Тя не може да убие муха, какво остава да посегне на човешко същество.
Говорът на Ърлин Барлоу беше хипнотичен и провлечен по южняшки, а цялото й същество излъчваше сладък сексапил.
Фактът, че на човек му беше приятно да я гледа, особено в тези дрехи, правеше разговора още по-увлекателен. На няколко пъти изпитах усещането, че у Ърлин има нещо повече от онова, което тя иска да видя — може би опасност, която приковаваше вниманието ми.
След половин час прегледах бележките си. Тя каза, че била прибрала Ейнджъл Крисчън, арестуваното момиче, преди малко повече от месец, след като пристигнало с автобуса заедно с друго момиче, Джули Хейс. Посочи, че Ейнджъл й напомнила красивата млада дъщеря на покойния й съпруг, която загинала в автомобилна катастрофа. Останах с впечатлението, че иска да си внуши, че Ейнджъл е превъплъщение на загиналата дъщеря. Разказа, че Ейнджъл била пострадала от сериозно насилие у дома и избягала. Спомена нещо и за ръцете й.
Бях меко казано разтревожен от няколко неща. Ърлин каза, че първоначално била излъгала Фил Ландърс, един от агентите на БРТ, когото познавах. Каза, че Ейнджъл Крисчън не било истинското име на момичето. Каза още, че полицията е взела съдебна заповед да вземе проба от косата на Ейнджъл или както там се казва, и от нея също. Това означаваше, че вероятно ще има набъркани ДНК доказателства, а те почти винаги се оказваха съкрушителни за обвинените. Очевидно полицията разполагаше със свидетели или някакви други доказателства, защото иначе нямаше да успее да вземе заповедите. Освен това каза, че полицията издирвала някакъв липсващ „Корвет“.