Мъжът погледна Ейнджъл, след това ми се намръщи.
— Какво й направи?
— Нищо. Имаш ли носна кърпичка, или не?
— Почакай, все ще намеря нещо.
Изчезна за миг и скоро се върна с ролка тоалетна хартия и ми я подаде, все така навъсен. Затворих вратата и подадох ролката на Ейнджъл.
— Това е единственото, което намериха.
— Благодаря — отговори тя. — Съжалявам, че се разплаках.
— Не се притеснявай. Често виждам подобни неща.
— Не мога да повярвам — каза тя през хълцане. — Тук ли трябва да стоя? Не мога ли да се върна в къщата на госпожа Ърлин?
— Съжалявам, но ще трябва да останеш тук за известно време. Искаш ли да говориш за онова, което се е случило?
— Нищо не се е случвало. — Тя подсмръкна и си издуха носа.
— Да не искаш да ми кажеш, че нямаш нищо общо с убийството на преподобния Тестър?
— Не съм го убивала. Нищо не съм му направила.
— Познаваше ли го?
— Преди да дойде онази вечер в клуба, никога не го бях виждала. Сервирах и сервирах и на него.
— Разкажи ми.
Тя прехапа долната си устна и се стегна.
— Поръча двоен скоч с лед. От самото начало започна да флиртува с мен. Няколко пъти ми крещеше от мястото си, докато бях на бара, правеше сцени. После, когато се напи още повече, започна да цитира Библията и да се държи наистина странно. Всеки път, когато се озовавах близо до него, се опитваше да се отърка в мен. Накрая се опита да ме целуне и аз му казах да ме остави на мира. Тогава госпожа Ърлин и Рони дойдоха и го помолиха да си върви.
— И това е всичко? Не си го виждала повече, след като си тръгна, и той беше жив и здрав, когато излезе през вратата?
— Това е всичко. Кълна се. Те му казаха да си тръгва и повече не съм го виждала. След няколко дни цяла тълпа полицаи дойде в къщата на госпожа Ърлин. Тя ми каза да не разговарям с никого и аз я послушах, но единият имаше заповед, че трябва да му дам няколко косъма от косата ми. Обърнаха наопаки къщата на госпожа Ърлин. Тази сутрин се върнаха, качиха ме в колата и ме докараха тук.
Нещо ме глождеше. Отне ми няколко минути, докато разбера на какво се дължи. И когато разбрах, можех само да се удивявам. Срещу мен седеше една от най-красивите млади жени, които бях виждал, с толкова сексапилно тяло, че при нормални обстоятелства щях или да се възбудя, или най-малкото да се разсея. Но въпреки невероятния си външен вид Ейнджъл не излъчваше дори лъх сексуалност. Да разговаряш с нея беше все едно да си говориш с детенце.
— Когато те арестува, полицаят попита ли те нещо?
— Опита се, когато пристигнахме тук. Заведе ме в помещение като това. Но госпожа Ърлин ми каза да не говоря пред него, така че аз си мълчах. Мисля си, че ми е много ядосан.
Или Ейнджъл и Ърлин бяха двете най-добри лъжкини на света, или полицията беше направила грешка. Не си падах по агент Ландърс, нечестен женкар и мръсник с най-голямото самолюбие, което съм срещал, но БРТ се ползваше с името на отлична следствена служба. Трудно ми беше да повярвам, че биха арестували човек по обвинение в предумишлено убийство, ако нямат солидни доказателства.
— Имала ли си проблеми със закона? Някога да си била арестувана?
— Не.
— Акт за превишена скорост или нещо подобно?
— Не мога да карам кола.
Отново почна да хлипа. Изглеждаше съвсем безпомощна и абсолютно неспособна на насилие. Сърцето ми се отвори за нея и се запитах защо. Защо ще убива някакъв непознат? Какво може да се случи, за да превърне това младо момиче в убийца?
И седях и се питах, а тя погледна над парчето тоалетна хартия с блесналите си от сълзите очи и каза:
— Помогнете ми, господин Дилард. Моля.
Внезапно гласът, който чувах, вече не беше нейният. Беше се превърнал в глас от миналото, в гласа на едно малко беззащитно момиче… „Джоуи, махни го от мен. Боли!“
Погледнах я и кимнах.
— Добре. Ще ти помогна. Вече си имаш адвокат.
Втора част
26 април
17:05
Обадих се на Ърлин Барлоу, за да й кажа, че приемам, и тя ме помоли да се срещнем на паркинга зад нейния клуб. Никога не бях влизал в заведението, но бях минавал оттам стотици пъти. Стигнах малко преди пет и паркирах на задна до едно черно беемве. Следобедът беше прекрасен, небето ясно и не бе повече от двадесет градуса. Слънцето клонеше към залез, на северозапад се надигаше огромен черен буреносен облак. Свалих прозореца и успях да помириша дъжда.