— Не знам. — Тя отпи глътка шампанско и се наведе към мен. — Колко струва?
— Отгатни.
— Петдесет?
— Повече.
— Ъъъ… шейсет?
— Много си далеч. Вдигни още.
— О, Джо, седемдесет и пет? Не, изглеждаш толкова самодоволен. Не зная дали ще мога да го кажа. Сто?
— Почти стигна половината.
Тя зяпна.
— Не говориш сериозно! — Не зная дали го съзнаваше, но подскачаше на стола като ученичка.
— Напротив. Стигна до половината.
— До двеста и двадесет?
— Почти улучи. Плюс още тридесет.
— Двеста и петдесет? — Каза го сякаш в унес.
— Право в целта! И какво имаме за госпожата, която отгатна двеста и петдесетте хиляди долара, дами и господа? — Протегнах се под масата, сграбчих сака и го стоварих пред нея. Каролайн изплю шампанското, което току-що бе отпила.
— Това… Не, не е възможно… — Дръпна ципа на сака. — Джо! Това истина ли е?
— Честна скаутска — отговорих с ръка върху сърцето.
Тя заподскача по верандата като мажоретка на баскетболен мач. След това на бегом обиколи масата и ме прегърна през врата толкова силно, че едва не ме задуши.
— По дяволите, Каролайн, по-кротко. Искам да поживея още малко, за да мога да ги похарча.
Тя ме пусна, върна се на мястото си и си пое дълбоко дъх.
— Направо ще се задуша. Или ще се напикая. Разкажи ми какво стана.
— Няма много за разказване. Жената дойде, поговорихме си малко, отидох до затвора и поговорих и с момичето. И наистина произнесох думите, Каролайн, наистина казах: „Двеста и петдесет хиляди долара в брой предварително и никакво връщане“, а тя дори не трепна. Обадих й се, след като ходих до затвора, и тя ми плати.
— Искам да те нацелувам точно сега — възкликна Каролайн. — Искам да те изям. Искам да ти родя деца.
— Имаме достатъчно.
— О, Джо, направо не е за вярване! Това ще намали до голяма степен тревогите ни.
— Случилото се има две страни и ти го знаеш.
Тя се хвърли върху мен, преди да успея да свърша речта си, и ме зацелува по челото, устните, веждите и ушите.
— Трябва да кажа на някого — заяви, когато най-после спря да ме целува. — Къде е телефонът? Трябва да кажа на майка.
— Не го прави, защото ще висиш цял час на телефона. Пий си шампанското и нека се насладим малко на мига. Някак си изпитвам усещането, че ще изкарам всеки цент от тия пари.
Гледах я: ухилена на трепкащата светлина на газовите лампи. Тя отново надникна в сака.
— Мога ли да ги пипна?
— Ако искаш, ги разхвърляй. Твои са.
— Боже, Джо, какво облекчение! Сега… какво ще си купим?
— Какви ги говориш? От теб се очаква да си скъперничка. Нищо няма да купуваме. Имаме всичко, от което се нуждаем.
— Хайде да прахосаме само малко. Трябва да купим нещо.
— Не, не трябва.
— Напротив, трябва. — Очите й грееха ярко от пакостливост. — Дай тогава да идем някъде.
— Не.
— Когато процесът свърши, трябва да идем на Кайманите или някъде другаде. Винаги си искал да идеш там. Стига си бил такъв мърморко.
— Защо не се потревожим какво ще правим с тях тази вечер?
— Зная много добре какво ще направим с тях. Ще спим с тях. Няма да отделям поглед от тях, докато утре сутринта не ги прибера в банковата ни касетка. Тогава ще измисля какво да правим с тях. Разкажи ми за момичето. Какво е?
— Тя е… сладка — отговорих. — Наистина. Сладко дете.
— Колкото мен ли е красива?
— Не е дори наполовина.
— Добър отговор.
Тя протегна празната си чаша и аз я напълних отново. После я вдигна:
— Наздраве за красивите момичета и техните богати приятели.
— Наздраве — отговорих и отпих голяма пенлива глътка.
— Кога ще прочетат обвинението?
— В понеделник. В девет часа в Джонсбъро. Нека да поговорим за нещо друго. Вечерта е красива. Седя на веранда и до мен седи красива и малко пияна жена. Току-що съм изкарал за един ден повече пари, отколкото други правят за пет години. Правонарушенията и убийствата не ми се струват подходяща тема за разговор.
— Прав си. — Каролайн стана от стола и протегна ръка. — Ела с мен.
И ме поведе към спалнята.
— Тежък е — отбеляза и кимна към сака в другата си ръка. — Прекрасна тежест.
Щом влязохме в спалнята, пусна сака с парите до вратата, бутна ме на леглото и започна бавно да разкопчава блузата си. Каролайн е единствената жена, с която съм спал. От толкова време бяхме заедно, че тя знаеше много добре какво трябва да прави, когато се любим.