И през следващия час го правеше точно както трябва.
27 април
06:00
Агент Ландърс тичаше по пет километра дневно поне пет дни седмично. Бягането поддържаше тялото му стегнато, а освен това помагаше срещу махмурлуците. В деня, след като арестува момичето тичаше по Уатуга Авеню в Джонсън Сити и си мислеше, че би предпочел да изчука това маце, вместо да го арестува. Мамка му, много беше готина!
Освен това имаше достатъчно акъл да не се разприказва. След като я прибра, Ландърс прекара цял час с нея в стаята за разпити. Единственото, което му каза, беше, че иска да говори с адвокат. Преди ареста Дийкън Бейкър, районният прокурор, беше повикал Ландърс в кабинета си. Бейкър беше тлъст и тъп набожен лицемер, но някак си бе успял да накара хората да го изберат, така че той командваше парада. Каза, че много го натискали да арестуват някого. Синът на жертвата бил заместник-шериф и капелан и му звънял по три пъти на ден. Освен това покойният имал братовчедка, активистка в Републиканската група на жените в Картър Каунти, и тя също звъняла всеки ден.
— Голяма работа — отговори Ландърс. — Да си се обаждат.
Не разполагаше с кой знае какви доказателства. В нощта, когато нахлуха в „Маусес Тейл“, разпитаха четиридесет души. Деветима служители, останалите — клиенти. Само едно лице каза, че разпознава Тестър. Стриптийзьорката Джули Хейс. Каза, че Тестър дошъл към девет и останал до полунощ, като междувременно се накъркал. Че в един миг цитирал Светото писание, а в следващия държал да му сядат в скута. И че се заинтересувал особено от една келнерка, Ейнджъл Крисчън. Към единадесет и половина проповедникът и Ърлин Барлоу разговаряли около пет минути, след което проповедникът излязъл през предната врата, а Барлоу и Ейнджъл отзад. Никой от тримата не се върнал в клуба. Освен това Хейс каза, че до деня на убийството на проповедника Барлоу карала червен шевролет „Корвет“, а на следващия ден вече била с черното беемве.
Никой от останалите в заведението не каза нещо, което можеха да използват, така че Ландърс се запита дали Хейс казва истината. Може би по някаква причина таеше злоба срещу Барлоу или срещу момичето — или и срещу двете. Въпреки това записа показанията й и тя се подписа. Каза му, че е готова да свидетелства.
Съдебномедицинският екип бе открил по ризата на Тестър няколко косъма, така че след като взе показанията на Хейс, Ландърс след дълги преговори издейства заповед за обиск на жилището на Ърлин Барлоу. Освен това убеди съдията да подпише заповед Ърлин Барлоу и Ейнджъл Крисчън да дадат косми за изследване. В къщата на Барлоу не откриха нищо. Нямаше дори една порнокасета. Обаче Ландърс накара да снимат момичето, защото имаше лоша синявица на лицето.
Нямаше никаква следа от червения корвет. Ландърс пусна името на Ърлин Барлоу във всички бази данни, с които разполагаше БРТ. Никъде не излезе регистрация на корвет на нейно име.
А после му се обадиха от лабораторията. Два от космите, намерени върху ризата на Тестър, отговаряха на взетите за проба от момичето. Това беше най-силното доказателство, с което разполагаха, но според Ландърс не беше достатъчно. От лабораторията казаха и че в кръвта на проповедника имало упойващо средство, СД, известно и като Селянчето от Джорджия. Който и да го беше убил, преди това го бе замаял. Във всеки стриптийз бар обикновено се пласираха наркотици, но Ландърс не можеше да докаже, че този в тялото на проповедника е от „Маусес Тейл“.
Изложи случая пред Бейкър. Двама свидетели. Стриптийзьорката, която може и да изпитваше завист, и рецепционистката в мотела, която около полунощ видяла един корвет да пристига след Тестър и „май“ забелязала някаква жена да се качва по стълбите към стаята му. Всички други служители на клуба отрекоха Тестър да е идвал — поне те не го били забелязали. Но той определено беше теглил пари от банкомата в бара малко след единадесет и тридесет. Ърлин Барлоу бе излъгала — Ландърс беше сигурен в това, — а останалите вероятно също лъжеха. Имаше ДНК съвпадение от момичето Крисчън, синина на бузата й и един сгърчен пенис (съдебният лекар каза, че бил отрязан след смъртта). Липсваха оръжието, използвано за убийството, и колата. Толкова. О, не, освен това имаха и едно истинско съкровище — проповедника. Шибаният проповедник, дето се бе наврял в стриптийз клуб. Съдебните заседатели много щяха да харесат тази подробност.