Близо до отделението за съдебните заседатели районният прокурор Дийкън Бейкър разговаряше с телевизионен репортер от Бристол, Тенеси. Бейкър много рядко се появяваше в съда и още по-рядко участваше в процеси, но никога не пропускаше възможността да проповядва добродетелите на съдебната система и полицията пред медиите. Най-новият пръв помощник на Бейкър, Франки Мартин, умен, но неопитен младеж, седеше на масата на обвинението и ровеше в някаква папка.
Точно в 9:00 Уилки Бейнс, един от съдебните пристави на криминалния съд, закрачи към мястото на съдия Грийн и застана с лице към тълпата. Вратата към кабинета на Грийн се отвори и съдията сякаш се плъзна през прага. Сребристата му коса беше сресана съвършено и скоро подстригана, черната му тога се полюшваше.
— Всички да станат — провикна се Бейнс с глас на градски глашатай. — Криминалният съд на окръг Вашингтон заседава. Председателства почитаемият съдия Ленард П. Грийн. Моля, пазете тишина.
Съдия Грийн се качи по стъпалата към мястото си, настани се на черния кожен стол с висока облегалка точно под големия си портрет и каза:
— Благодаря, заместник-шериф Бейнс. Моля, седнете.
И аз заедно с всички останали в съдебната зала послушно седнах на мястото си.
— Добро утро — поздрави съдия Грийн.
— Добро утро — отговориха почти всички в залата, сякаш се страхуваха от последствията, ако не продумат.
— Първият случай, с който ще се занимаем тази сутрин, е обвинението на щата Тенеси срещу Ейнджъл Крисчън — Той се обърна към обвинението. — Виждам, че лично районният прокурор е решил да ни ощастливи с присъствието си днес. На какво дължим тази чест?
Лицето на Бейкър се изчерви съвсем леко и той стана.
— Ваша чест, това е сериозен случай. Тук съм, за да се уверя, че всичко ще мине добре.
— Предполагам и за да си осигуриш малко безплатна реклама през тази изборна година.
Бейкър смяташе, че съдия Грийн е прекалено мек към сексуалните престъпници, и не го беше страх да го казва пред медиите. Освен това беше подкрепял открито и активно съперника на съдията в последните избори. Изпитваше удоволствие да разправя на хората, че не би се изпикал върху съдия Грийн дори ако е обгърнат от пламъци. От своя страна, Грийн не пропускаше възможност при всеки удобен случай да тормози и унижава Бейкър. Вече няколко пъти ги бях виждал да стигат почти до бой. Наистина се мразеха и в червата.
— Не аз съм поканил пресата — отговори Бейкър. — Мисля, че тяхното присъствие има нещо общо с първата поправка1.
— Може и да не си ги канил, но със сигурност имаш много за казване по случая. Показваха те по телевизията по-често, отколкото „Закон и ред“.
Бейкър се тръшна на стола си, неспособен или нежелаещ да спори със съдията, и Грийн се обърна към мен.
— Господин Дилард, какво правиш на масата на защитата?
— Представлявам обвиняемата, съдия. — Знаех, че предпочита „ваша чест“.
— Тя ли те нае?
Въпросът беше тъп, но устоях на изкушението да му отговоря подобаващо.
— Да.
Съдия Грийн повдигна вежди, сякаш искаше да ме попита колко ми е платила. После се обърна към заместник-шерифа, който стоеше най-близо до вратата, която водеше към килията за подсъдимите, и излая:
— Доведете подсъдимата.
Заместник-шерифът изчезна в коридора и след по-малко от минута се върна с Ейнджъл. Оковите на глезените я караха да влачи крака. Изведнъж всички камери се насочиха към нея. В съдебната зала цареше пълна тишина. Зад заместник-шерифа и Ейнджъл изведнъж се озоваха още двама заместници плюс К.Д. Даунс, шерифът на окръг Вашингтон. Всички искаха да бъдат включени в представлението.
Съдебният пристав живо съпроводи Ейнджъл до подиума пред отделението за съдебните заседатели, точно от дясната страна на съдията. Забелязах, че я потупа по рамото, преди да отстъпи назад. Ейнджъл изглеждаше уморена, объркана, изплашена и много красива. Отидох и застанах до нея на подиума.
1
Първата поправка на конституцията на САЩ гарантира правото на свободно изразяване, включително на събранията, на пресата, на религията и на словото. — Б.пр.