Грийн се обърна към Тами Луис.
— Дай да видя обвинението.
Тя подаде документа на съдията. Той го изучава няколко секунди, след това го подаде на Уилки Бейнс.
— Дай това на господин Дилард и нека бъде записано в протокола, че адвокатът на обвиняемата е получил копие от обвинението. Господин Дилард, вашата клиентка е обвинена в предумишлено убийство и обезобразяване на труп. Отказвате ли се от формалното изчитане на обвинението?
— Да, съдия.
— Какво ще пледира клиентката ви?
— Невинна.
— Отлично. — Съдията погледна Дийкън Бейкър. — Предполагам, че сте поискали смъртно наказание, нали, господин Бейкър?
— Да, ваша чест. Тази сутрин го депозирахме.
Според броя на раните от намушкване случаят вероятно беше неумишлено убийство. Със сигурност приличаше на убийство в състояние на афект. Обаче Бейкър раздаваше смъртни присъди, както супермаркетите купончета на редовните си клиенти. Всъщност искаше смъртни присъди за всички обвинени в убийство. Правеше го, защото така получаваше въздействащ инструмент за размяна и пазарлъци. Беше се прочул с предложенията си да оттегли искането за смъртно наказание в замяна на признание на вина преди процеса, независимо колко е сериозно убийството. Сега се обърна към мен.
— Някакви предположения?
— Бихме искали бърз процес — казах аз. — Госпожица Крисчън е затворена без право на гаранция. След като е обвинена в углавно престъпление и тъй като не е оттук и няма връзки сред обществеността, не искам да си хабя времето да настоявам за освобождаване под гаранция. Но тя потвърждава своята невинност и иска процес колкото може по-скоро. Мисля, че ще съм готов за съда след три месеца.
Бейкър скочи.
— Ваша чест, няма начин щатът да се подготви за по-малко от девет месеца. Това е смъртно…
Прекъснах го:
— Съдия, не исках да навлизам в това, но след като господин Бейкър се готви да се възпротиви на бърз процес, мисля, че има неща, които трябва да научите. Както сам знаете, върша тази работа от дълго време и никога не съм имал случай като този. Полицията и районният прокурор изясниха на всички, че жертвата в този случай е проповедник. Онова, което не са казали на никого, е, че последната си нощ на земята е прекарал пиян в стриптийз клуб. Никой не знае къде е отишъл в отрязъка от време, когато е излязъл от клуба, и времето, когато е бил убит. Този случай не е от онези, когато полицията веднага е намерила убиеца. Моята клиентка се кълне, че не е виждала убития, след като си е тръгнал от клуба. Кълне се, че не го е убивала, и няма защо да чака почти цяла година, преди съдебните заседатели да могат да чуят нейния случай.
— Възразявам! — развика се Бейкър. — Господин Дилард използва тази възможност да направи случая сензационен и да предубеди възможните съдебни заседатели.
Точно това правех, но нямаше да го призная.
— Единственото, което правя — вметнах, — е да искам от вас да определите колкото може по-скорошна дата на процеса, така че невинното младо момиче да не трябва да стои в затвора по-дълго, отколкото е нужно.
Съдия Грийн размишлява няколко минути, след което погледна надолу към Бейкър.
— Господин Бейкър, Бог е създал земята и небето за шест дни. Със сигурност ще можете да се подготвите за процес след деветдесет. Ако не сте готови да възбудите дело срещу нея, не е трябвало да я обвинявате. Колко време ще продължи процесът?
— Може би седмица — отговорих аз.
— Насрочвам делото на двадесет и четвърти юли. Това е малко по-малко от три месеца, считано от днес. Господин Дилард, след като защитата настоя за бърз процес, надявам се да не ви виждам тук с искане за удължаване на срока. Ще ви изпратя разписанието за предсъдебните съвещания, крайните срокове за излагане на експертните заключения, за исканията към съда и за признаване на вината. Нещо друго?
— Не, съдия, не и от защитата — отговорих. Това беше същата седмица, когато планирахме да отидем на мача на „Брейвс“, но не казах нищо. Нямаше да има значение. Датата беше и десет дни преди изборите на трети август. Това беше не толкова изтънченият начин съдия Грийн да попритисне малко прокурора.
— Госпожице Крисчън — каза съдията, — на двадесет и четвърти юли ще ви доведат от затвора и ще получите справедлив процес. Трябва да се погрижите да си осигурите цивилни дрехи. Няма да позволя на заседателите да си помислят, че ви ограничаваме по някакъв начин. Ще ви видя тогава — освен ако няма някакви искания или не решите да промените пледоарията си.