Съдебният пристав хвана Ейнджъл за ръка и я поведе към вратата. Последвах ги. Точно преди да стигна вратата, забелязах един мъж: крачеше бързо към преградата, която отделя прокурорите от галерията. Беше висок около метър и осемдесет и носеше син полиестерен костюм. Бях видял снимките на Джон Пол Тестър във вестниците. Този човек приличаше на подмладено негово копие. Косата беше по-къса и по-тъмна, но той вече работеше по въпроса за шкембето и носеше същите преголеми и дълги бакенбарди. Сочеше Ейнджъл с пръст.
— Пламтя от гневни пламъци и ти трябва да гориш в дълбините на ада! — изрева той. Всички замръзнаха от силата на дълбокия му глас. Застанах между него и Ейнджъл по-скоро обаян, отколкото уплашен.
— И ще погълне огън земята под нозете на поколението й, и ще подпали и планините! И ще бъдат горени с глад и терзани от палеща жега и горчиви разрушения! Ще насоча зъбите на зверовете срещу тях и отровата на змиите от пустинята. Йезавел, ти отне живота на баща ми и кълна се, ще ти отмъстя!
Отстъпих назад. Съдебните пристави вече бавно се приближаваха. Бяха предпазливи и очевидно уплашени. Очите на Тестър бяха сини като яйцата на червеношийка и потъмнели от ярост.
— А ти, фарисею! — продължи той и ме посочи с пръст. Гласът му ехтеше между стените. На врата му туптеше дебела вена. Той пристъпи през оградата и ме блъсна с шкембето си. Беше толкова близо, че можех да помириша дъха му. — Как смееш да богохулстваш срещу баща ми? Кълна се, ще си платиш за това!
Блъснах го силно в гърдите. Той залитна назад и в този момент гласът на съдия Грийн прониза суматохата:
— Арестувайте този човек!
— Тя е убила баща ми! — изрева той и започна да се бори със съдебните пристави. — Йезавел е убила баща ми!
Ейнджъл плачеше истерично. Бързо я отведоха в стаята на съдебните заседатели, която беше непосредствено до съдебната зала. Аз я настигнах и нежно я прегърнах през раменете.
— Не съм го убила! — Раменете й потрепваха. — Моля те, кажи на този човек, че не съм убила баща му.
— Ще му кажа — отговорих, макар да знаех много добре, че ще гледам да не се доближавам до него. — Не се тревожи за това. Случва се. Хората се разстройват. Гледай да се успокоиш. Скоро ще намина да те видя.
Съдебните пристави я отведоха, а аз се върнах в съдебната зала. Мъжът вече беше с белезници и стоеше срещу подиума на съдия Грийн с наведена глава и втренчен в обувките си поглед. Съдията, изглежда, току-що бе свършил с прочитането на Закона срещу безредиците.
— Разбирам бурята от чувства, която преживявате — каза съдия Грийн, — но след като сте капелан и заместник-шериф, със сигурност знаете, че не можем да търпим подобно държане в съда. Сега си вървете и повече недейте да вършите грехове в моята съдебна зала. Заседанието на съда се закрива.
Синът на Тестър капелан и заместник-шериф? Всички надежди, които таях, че службата на районния прокурор ще действа разумно, се изпариха.
Щом Грийн изчезна в покоите си, огледах съдебната зала. Ърлин Барлоу седеше на последния ред. Махнах й да се срещнем в коридора. Днес носеше черно сако и панталон и гримът й подхождаше на съдебната зала. Ако не знаех с какво се занимава, като нищо щях да я помисля за адвокат.
— Сега, след като свършихме с обвинението, малко информация ще ми дойде добре — казах й. — Защо не дойдеш в съвещателната зала към четири и да огледаме нещата, с които разполагат.
— Ще съм там, захарче.
Погледнах по коридора и видях сина на Тестър. Беше се облегнал на стената и се бе вторачил в мен. Погледът му не можеше да бъде сбъркан. От него извираше омраза.
30 април
16:00
Бабата на Ърлин Барлоу я беше научила да е точна много време преди семейството й да се отрече от нея, след като избяга с Гюс. Баба й казваше, че закъснението говори за лошо възпитание, а на хората с лошо възпитание им липсва характер. Ърлин не искаше господин Дилард да си помисли, че й липсва характер, затова пристигна в офиса му десет минути преди уговорения час.
Джо Дилард беше едър, силен и красив, точно като нейния Гюс. Ако беше по-млада и не обичаше толкова Гюс, щеше сериозно да се замисли как да прелъсти господин Дилард. Той носеше черни костюми, цветни ризи и вратовръзки с приглушени шарки. Обувките му също бяха хубави. Косата му още беше черна и вълниста, само тук-там се виждаха побелели коси. Очите му бяха зелени и имаше най-сладките трапчинки, които Ърлин беше виждала. Освен това говореше добре. Очевидно интелигентен човек. Ърлин си помисли, че май й бе взел малко висок хонорар, за да защитава Ейнджъл, но ако успееше да я измъкне, щеше да си заслужи всеки цент. Освен това този хонорар нямаше да я превърне в беднячка. Ако господин Дилард знаеше колко пари има, щеше да поиска двойно повече. Гюс беше направил много пари, като купуваше и продаваше разни неща, извън онези, които изкарваха от стриптийзьорските клубове. Освен това имаше и цяло състояние в застраховка живот. Когато почина, адвокатът каза на Ърлин, че е богата колкото Джед Клампет2.