Господин Дилард я отведе до един стол. По цялата маса имаше пръснати документи.
— Говори ли с Ейнджъл? — попита той.
— Обади ми се преди малко. Горкото дете е уплашено до смърт. Това избухване в съдебната палата направо я е втрещило.
— Тестър-младши е страховит тип. Видя ли го как ме гледаше в коридора? Изглеждаше така, сякаш иска да ми пререже гърлото.
Може и да беше страшен за господин Дилард, но не беше уплашил Ърлин. От никого не я беше страх. Ако през тези тридесет години беше научила нещо в бизнеса със забавления за възрастни, то бе как да се оправя с мъжете. Знаеше как да ги накара да се почувстват добре и как да страдат.
Знаеше и как да се оправя с проповедници. Когато с Гюс дойдоха в Северен Тенеси, проповедниците се събраха на стадо и не искаха да им позволят да започнат бизнеса си. Оказваха влияние на местните предприемачи, организираха събрания, говореха по новините. Правеха всичко възможно, за да очернят Гюс и Ърлин, но те вече бяха преживели подобно нещо. Наеха си добри адвокати. Струва им почти тридесет хиляди долара за хонорари плюс други двадесет за подкупи. Отне им повече от година, но накрая получиха лиценза за клуба и всички нужни разрешителни. След това някой изгори сградата им — почти веднага щом я построиха. Те построиха друга и видяха как и тя изчезва в пламъците. Обаче втория път Гюс беше монтирал навсякъде около сградата видеокамери. Излезе, че мъжът, който е подпалил сградите, е проповедник, казваше се Хейстингс. Той влезе в затвора. След тази случка оставиха Гюс и Ърлин на мира, но това не промени мнението й за проповедниците. Тълпа проклети лицемери.
— Ърлин — започна господин Дилард, — прекарах целия следобед да прегледам материалите за намереното от тях. Сега знам всичко, с което разполагат. Има няколко неща, за които искам да поговорим. Притежаваш ли червен корвет?
Мамка му. Защо трябваше да е толкова прям?
— Моля?
— Притежаваш ли червен корвет?
— Защо, скъпи? Със сигурност не.
— Нека задам въпроса по друг начин. В деня, когато беше убит Тестър, ти притежаваше ли червен корвет?
Ърлин имаше усещането, че преди това да свърши, с господин Дилард ще се разбират като брат и сестра, но реши, че точно сега е по-добре да запази някои неща за себе си. И попита:
— Защо?
— Защото полицията има свидетел, който е казал, че имаш червен корвет и че той е изчезнал в деня след убийството на Тестър. Същият свидетел е казал, че през онази нощ с Ейнджъл сте напуснали клуба веднага след като Тестър си е тръгнал и никоя от вас не се е върнала. Разполагат и с друг свидетел, който около полунощ видял жена да слиза от корвет пред стаята на Тестър в мотела.
— Е, скъпи, кълна се. Кой би могъл да каже такова нещо? — Много добре знаеше кой го е направил. Малката госпожица Джули.
— Има ли истина в това?
— Захарче, това е разговор само между нас двамата, нали?
— Ърлин, ти не си мой клиент. Привилегията не действа, така че внимавай какво ще кажеш.
Ърлин се облегна и си пое дълбоко дъх, сякаш е нервна.
— Можеш ли да ми кажеш кои са свидетелите?
— Едната е рецепционистката, която е била на смяна в хотела. Казва се Шийла Хънт. Твърди, че около полунощ видяла един корвет да влиза в паркинга след Тестър. Някаква жена слязла от мястото на пътника и се качила по стълбите с него. Валяло доста силно, затова жената е носела нещо като наметало с качулка или дъждобран, така че не е могла да я разгледа. Не я видяла да си тръгва. Не видяла регистрационния номер и не е могла да каже на ченгетата нищо за шофьора.
— Това не ми звучи като солидно доказателство.
— Не е освен, ако отнякъде не изскочи този „Корвет“. Ще изскочи ли?
— Кой им е казал, че притежавам корвет?
— Една от твоите служителки. В нощта, когато са нахлули в клуба. Казала е, че си карала червен корвет до убийството на Тестър и че колата е изчезнала в деня, след като бил убит.