— Джули Хейс, нали?
Господин Дилард кимна.
— Някой друг от клуба разказал ли е нещо подобно на полицията?
— Не. Тя е единствената.
— Какво ти подсказва това, захарче?
— Че или тя лъже, или всички останали.
— Ти как смяташ?
— Мисля си, че искам да ми кажеш, че лъже тя.
Ърлин се усмихна. Господин Дилард беше такъв хубавец и тя направо го усещаше как излъчва доброта.
— Тя лъже, сладурче!
После му разказа за Джули и проблемите й с наркотиците и за слабостта й към Гюс. Разказа му как Джули се върнала с автобус от Тексас заедно с Ейнджъл, след като се запознали на тамошната автогара. Джули забелязала, че Ейнджъл няма никакъв багаж и дори портмоне, така че разбрала, че момичето е бегълка. И понеже била много красива, Джули я попитала дали иска да дойде с нея и може би да работи в клуба. Когато Ърлин посрещнала Джули на автогарата, Ейнджъл била с нея.
— Значи смяташ, че Джули топи теб и Ейнджъл за убийството, защото ревнува? — попита господин Дилард.
— Няма да се учудя. Тя е объркано момиче. Чувала я съм да говори за арестите си. Тя се гордее с това. Казваше на Гюс, че досието й е дебело колкото неговия бастун.
— Дебело колкото какво?
— Бастун. Така наричам онази работа на мъжа. Нали разбираш… — Ърлин посочи между краката си и лицето на господин Дилард почервеня като нейното червило.
— Какво друго знаеш за Джули?
— Само онова, което ми е разказвала. Приятелят на майка й се опитал да я изнасили, когато била на шестнадесет. Оплакала се на майка си, но тя я обвинила, че лъже, и я набила. Джули си събрала нещата и оттогава е по пътищата. Мисля си, че животът й е минал в наркотици и проституция. Затова й харесва да работи тук. Парите са достатъчни, така че момичетата не трябва да се продават. Но Джули, изглежда, не може да стои настрана от наркотиците. Ще се наложи пак да я уволня.
— Добре — каза господин Дилард. — Това ще свърши работа. Изглежда, ще успеем да изложим Джули, ако реши да свидетелства. Но ти все още не си отговорила на въпроса ми.
— Кой въпрос?
— Няма ли един червен корвет да изскочи отнякъде и да ни захапе изотзад точно преди началото на процеса?
— Сладък, просто не виждам как може да стане това.
— Добре. Ще пусна един детектив след Джули Хейс, за да събере информация за миналото й. От онова, което ми разказа, мисля, че няма да ни е много трудно да я накараме да се очерни пред съдебните заседатели.
Господин Дилард не знаеше, а Ърлин нямаше намерение да му казва, но Джули Хейс нямаше да застава пред никакви съдебни заседатели.
— Имаме още един проблем — продължи той. — Два косъма, които са намерили върху ризата на Тестър, отговарят на ДНК-то на Ейнджъл.
— Лошо ли е това, скъпи?
— Това си е проблем, но не мисля, че е непреодолим. Ще твърдя, че няколко косъма от Ейнджъл са паднали върху Тестър, докато му е сервирала в клуба.
— Ами да, той й се натискаше непрекъснато! — възкликна Ърлин.
— Не това си казала на БРТ.
Мамка му.
— Този тип от БРТ ме изплаши до смърт, скъпи. Не знаех какво да му кажа.
— Ърлин, предлагам ти отсега нататък просто да се придържаш към истината. В този случай имам чувството, че истината може да освободи Ейнджъл.
Беше толкова сладък и благороден. Ърлин ужасно искаше да го щипне по бузките.
6 юни
05:45
В неделя сутрин обичах да гледам изгрева на слънцето. В неделята, след като обвиниха официално Ейнджъл Крисчън, станах към пет и половина, направих си голяма чаша кафе и поех бос и по шорти по алеята за коли, за да прибера вестника. Когато стигнах до края на алеята, забелязах един от онези мачистки полуджипове „Додж“ с тъмни стъкла, паркиран на черния път. Това беше мястото, където бях преброил парите на Ърлин. Фаровете не светеха, нито пък можех да чуя шума на двигателя. Земята, където беше спрял джипът, беше моя собственост. Още не беше настъпил ловният сезон, нито пък някой ме беше молил за разрешение да лагерува, така че реших да проверя за какво става въпрос.
Извадих вестника от пощенската кутия и тръгнах към джипа. Когато наближих на три-четири метра, двигателят изрева и фаровете светнаха. Реших, че вероятно е някой от приятелите на Джек, затова вдигнах ръка да махна за поздрав, но джипът полетя право срещу мен. Отскочих встрани, спънах се в някакъв нисък храст и се стоварих по гръб на земята. Джипът излетя от черния път и с пищящи гуми полетя надолу в утринния сумрак. Заради фаровете не бях успял да видя шофьора, а падането ми ми попречи да зърна регистрационния номер.