— Всичко наред ли е?
— Да, тъкмо се готвех да си тръгна. Ще ми отвориш ли?
Той отключи стоманената врата и забързах към стълбището. Отворих вратата. Точно преди да я затворя, чух Сара да крещи:
— Джоуи! Ти трябва да ме защитаваш!
12 юни
14:15
Сред правозащитните органи добрите и лошите новини се разнасят бързо. Всички разбраха, че сестрата на Джо Дилард отново е прибрана, само че този път жертвите й бяха той и неговото семейство.
Агент Ландърс смяташе Дилард за самодоволен капут, който прекарва живота си в защитаване на говнярите, които той се опитва да вкара на топло. Според него Дилард беше също толкова лош, колкото хората, които защитаваше. Когато научи, че Дилард е бил нает, за да защитава Ейнджъл Крисчън, едва не се издрайфа. Беше му противна самата мисъл, че ще трябва да си има работа с него както при установяването на доказателствата, така и по време на самия процес. Но когато научи, че сестрата на Дилард е арестувана, почти го досмеша. Веднага се обади в затвора и разбра, че не е поискала освобождаване под гаранция. След това звънна на директорката и я помоли да премести сестрата на Дилард в същия блок, където е затворена Ейнджъл Крисчън. Директорката каза, че това няма да е трудно, така че Ландърс изчака няколко дни и след това отиде в затвора, за да посети госпожица Дилард. Накара надзирателите да я доведат в стаята за разпити. Беше прегърбена, раменете й бяха увиснали, очите — безизразни. Определено обаче беше достатъчно привлекателна, за да я шиба. Нямаше ли да е прекрасно, ако успееше да го вкара на Дилардовата сестра?
Тя седеше неподвижно, без да го поглежда. Той си помисли, че ще може да я надцака и тя скоро ще проговори сама, но след няколко минути му стана ясно, че няма да каже нищо.
— Ти си сестрата на Джо Дилард — каза накрая.
— Е, и какво? — попита тя, без да вдига поглед.
— Чух, че той те е затворил.
Тя не отговори. Ландърс я наблюдаваше внимателно, опитваше се да разбере дали няма безмълвно да се съгласи с него.
— Госпожице Дилард, не ме попита кой съм.
— Не ми пука кой си.
— А би трябвало. Аз съм човекът, който може да те измъкне оттук.
Тя вдигна очи.
— И защо?
— Защото имам нужда от помощ. Ти също. Ако ми помогнеш, аз ще помогна на теб. Съвсем просто е. Мога да ти предложа две неща: билет за напускане на затвора и възможност да си отмъстиш на брат ти. Да продължавам ли?
Тя присви очи.
— Нямам доверие на адвокатите.
— Не съм адвокат. Аз съм агент от Бюрото за разследване в Тенеси.
— На ченгетата вярвам още по-малко, отколкото на адвокатите.
— Е, като не щеш — не щеш. Все ще намеря някоя друга от тукашния блок, която иска да излезе. Просто си помислих, че ще искаш да си го върнеш на брат си. — Ландърс се изправи, тръгна към вратата и се престори, че се готви да натисне звънеца, за да повика надзирателя.
— Почакай — обади се Сара. — Какво искаш от мен?
— Вече казах: имам нужда от малко помощ.
— Каква помощ?
Ландърс се върна на мястото си.
— Информация. Имам нужда от информация. Брат ти защитава една убийца — Ейнджъл Крисчън. Тя е тук, в този блок с килии. Срещна ли я?
— Не говоря с почти никого.
— Виж сега какъв е проблемът. Не зная нищо за нея. Трябва да успея да я проверя. Разбираш какво имам предвид. За начало, Ейнджъл Крисчън не е истинското й име. Трябва да науча как се казва в действителност. Трябва да знам откъде е. Трябва да разбера къде е учила, дали е притежавала шофьорска книжка на друго име, дали и преди е имала неприятности, кои са родителите й. Такива неща. И ако случайно спомене убийството, няма да е лошо да науча нещо повече. Смяташ ли, че можеш да ми помогнеш в това?
Сякаш това момиче Крисчън изобщо не съществуваше. Единственият човек, който знаеше нещо за нея, беше онази Джули Хейс и то бе само, че миналия февруари я била забърсала на автогарата на „Грейхаунд“ в Далас. Хейс каза, че момичето не искало да каже как се казва, така че в автобуса я кръстила Ейнджъл Крисчън. Сторило й се смешно. Ландърс имаше отчаяна нужда да открие нещо. Мамка му, от всичко, което знаеше, тази Ейнджъл спокойно можеше да се окаже серийна убийца. Но тя не искаше да говори с него. Нито пък Барлоу. А хората, които бяха разпитали в заведението, също не им бяха помогнали много.