— Тоест искаш да шпионирам за теб? — попита сестрата на Дилард.
— Можеш да го наричаш, както си искаш. Аз го наричам предоставяне на значителна помощ на полицай по време на разследване на убийство.
— А аз какво ще получа в замяна?
— Хора, които оказват значителна помощ при разследвания за убийство, често получават значително намаление на присъдите си. Например с времето, което вече са прекарали в затвора.
— Как се казваш? — попита тя. На Ландърс не му хареса нито тонът й, нито изражението й.
— Ландърс. Специален агент Филип Ландърс.
Тя се разсмя.
— Какво ти е толкова смешно?
— Чух брат ми да говори с жена си, след като го наеха за този сензационен случай. Каза, че си най-големият лъжец на света. Каза, че лъжеш, докато даваш показания, подправяш доказателства, мамиш хората и Бог знае още какви гадости. Каза, че си от онези ченгета, които са готови на всичко само за да спечелят процеса.
— Брат ти е задник.
— Брат ми може наистина да е задник, но е почтен задник — отговори тя. — Не искам да се забърквам с тип като теб. А и между другото, не съм доносничка.
Тъпа кучка! Ландърс й предлагаше начин да се измъкне, а тя му се правеше на светица. Дощя му се да я попита дали това да си наркоманка и дребна крадлива курва е по-добре, отколкото да си доносничка. Но реши да не унищожава възможността — по-късно можеше да й дойде друг акъл. Преглътна гордостта си и се усмихна.
— Добре. Беше ми приятно да се запознаем. Ако промениш намерението си, обади ми се.
Подаде й визитката си и излезе. Щеше да почака и да дойде отново след две-три седмици, може би дори месец. Ако имаше късмет, дотогава щяха да са я осъдили и тя щеше да очаква преместването си в женския затвор в Нашвил. Ландърс беше ходил там няколко пъти. Жалко и отвратително място. Може би когато вероятността да иде в затвора се превърнеше в действителност, сестрата на Дилард щеше да промени мнението си за него.
13 юни
13:00
Ърлин не искаше да причинява това на Върджил. Той беше толкова сладък, но в нощта, когато беше убит проповедникът, тя направи нехарактерна за нея грешка, като позволи на чувствата си да заглушат разума й и постави любимата си Ейнджъл в невъзможно положение. Грешката й бе довела до ареста на Ейнджъл и сега Ърлин беше решена да направи нещо, което да оправи нещата.
Обади се на Върджил и го помоли да дойде да се видят пред клуба в един на обяд. По гласа му усети, че е малко неспокоен, но го увери, че има нужда от една съвсем дребна услуга.
Върджил Уотърсън дойде навреме. Беше грозноват мъж, доста нисък, и косата и сивата му перука винаги стърчаха в различни посоки. Ърлин никога не го бе питала защо, но винаги, когато идваше в клуба, носеше папийонка и тиранти — поне докато някое от момичетата не му ги свалеше. Ърлин имаше цяла колекция папийонки, които Върджил беше зарязал в заведението.
Върджил беше истински богаташ. Гюс й беше казал, че имал шест ресторанта за бързо хранене „Макдоналдс“ и множество недвижими имоти. Посещаваше клуба от години, но тъй като беше женен и дякон в черквата, плюс това богат бизнесмен и така нататък, Ърлин и Гюс му предоставяха помещението за ВИП личности и го пускаха да влиза и излиза през задната врата. Понякога водеше приятел или бизнес партньор, но обикновено идваше сам. Искаше най-малко две момичета за компания и винаги плащаше в брой. Беше добър клиент и мил дребен дядко. И на мравката би направил път, макар да имаше някои сексуални наклонности, които бяха малко странни.
Ложата за ВИП личности беше доста голяма, със свой собствен бар и подиум за танцуване. От едната страна имаше разположени три малки помещения, които Ърлин наричаше „тренировъчни зали“. Ако някой от господата пожелаеше още по-голяма интимност, можеше да заведе дамата си — или двете или трите си дами — в някоя от тренировъчните зали и да прави каквото си поиска.
Гюс наричаше видеокамерите, които бе инсталирал в тренировъчните зали за ВИП личности, „моята малка застрахователна полица“. Не записваше всичко, което ставаше там, но достатъчно, че да може да преговаря, ако някога подобна нужда се появи. Имаше записи със съдии, адвокати, лекари и началници на полицията, проповедници, бизнесмени и политици. Всички ленти бяха подредени по азбучен ред и се съхраняваха в огнеупорен сейф в малък склад в покрайнините на града. По случайност Върджил беше един от хората, които Гюс беше заснел няколко пъти, а пък Върджил беше толкова кротичък малък дядко, че Ърлин сметна, че е много подходящ за онова, което трябваше да се направи.