Выбрать главу

Предварителното изслушване се бе провело преди два месеца в Ървин и доказателствата се оказаха ужасяващи. След този ден Дийкън Бейкър използваше голяма част от времето и енергията си да обявява из местните медии каква съдба готви на Рандъл Финч. Той заслужавал единствено смъртно наказание. И трябвало да го получи колкото се може по-скоро.

Обаче Дийкън не си бе направил труда да заведе искането си за смъртно наказание — неотменно изискване в случаи за смъртна присъда, така че реших да опитам нещо подло.

По време на изчитане на обвинението Рандъл трябваше да пледира виновен. Доколкото знаех, никой досега не се бе опитвал да изиграе подобен номер и нямах представа какво ще каже съдията. Обаче знаех, че това най-малкото ще породи един крайно интересен апелативен проблем. Рандъл се съгласи.

Съдия беше Айвън Глас. Не очаквах да ме посрещне топло. Наскоро беше хванал някаква инфекция на крака и прекарваше голяма част от времето си на съдийския подиум надрусан със същите болкоуспокояващи, каквито Рандъл беше взел, преди да убие детето. Ако по време на четенето на обвинението срещу Финч също беше друсан, знаех, че може да имам неприятности.

Съдията бе обявил началото на гледането на случая в десет сутринта. Съдебните пристави заведоха Рандъл до подсъдимата скамейка и Глас се вторачи гневно в него от пиедестала си.

— Значи това е мъжът, обвинен в убийството на детето? — Не заваляше думите и очите му изглеждаха ясни.

— Да, ваша чест — отговори Дийкън Бейкър. Беше се явил отново в съда заради камерите.

— В протокола да бъде отбелязано, че назначих господин Дилард за негов защитник и че днес той е тук заедно със своя клиент.

Бях му казал, че възнамерявам да се оттегля и че бих оценил високо, ако спре да ме назначава за нови случаи. Той само изпухтя и отговори, че с нетърпение чака мига, когато няма да му се мяркам пред очите. Чувствата ни бяха взаимни.

— Предавам на господин Дилард копие от обвинението — продължи Глас. — Отказвате ли се от официалното му изчитане?

— Да, съдия — отговорих аз.

— Как ще пледира подзащитният ви?

— Виновен.

— Добре. Що се отнася до датата… я чакай, чакай. Господин Дилард, какво казахте току-що?

— Казах, че господин Финч иска да пледира виновен. Не иска да оспорва обвиненията.

— Никога не бях чувал подобно нещо — отбеляза съдия Глас. — Признание за вина по време на официалното повдигане на обвинение и искане на смъртна присъда?

— Съдия, това не е случай за смъртна присъда — възразих аз. — Не е подадено искане за такава.

На съдията започна да му просветва какво се опитвам да направя. За мое облекчение, изглежда, му беше по-скоро забавно, отколкото неприятно.

— Господин Бейкър, какво мислите за това?

Бейкър скочи, целият червен.

— Ваша чест, това е без прецедент — запелтечи той. — Не може да го направи!

— В правилника няма нищо, което да го забранява — възразих. — Правилникът казва, че един подсъдим по криминално дело може да пледира виновен или невинен по време на произнасяне на обвинението. Ние искаме да пледираме виновни. Господин Бейкър не е подал искане за смъртно наказание, макар очевидно да е имал достатъчно време — все пак непрестанно тръбеше по медиите за намерението си.

— Щях да го внеса днеска — отговори Дийкън с по-тънък от обичайното глас.

Глас се изкикоти и погледна Рандъл.

— Господин Финч, разбирате ли какво се опитва да направи днес адвокатът ви?

— Да.

— Двамата обсъдихте ли това подробно?

— Да.

— Разбирате ли, че ако реша да приема признанието ви за виновен, вие се отказвате от конституционното си право да бъдете съден от съд и съдебни заседатели?

— Да.

Съдия Глас се облегна и прекара пръсти през снежнобялата си коса. Представих си как ръждясалите колелца в главата му започват да се въртят. След минутка той ме погледна и каза:

— Господин Дилард, ако откажа да приема това признание, предполагам, че веднага ще обжалвате?

— Точно така, съдия.

— А ако приема признанието, предполагам, че господин Бейкър ще направи същото. Прав ли съм?

— Напълно.

— Добре. Ако ще допускам грешка, предпочитам да го направя от прекалена предпазливост. Отказвам да приема пледоарията на господин Финч, че е виновен. Господин Дилард, може да внесете апелационната си жалба. Ще се занимаваме с определянето на дата, когато научим какво мислят по този въпрос мъдреците от върховния съд.