Докато лежах на кушетката, преразказах тазвечерните събития на Сам: и за сина на Тестър, и какво се бе случило в съдебната зала след предявяването на обвинението на Ейнджъл. Проблемът беше, че и в двата случая не бях видял човека, който караше доджа. Дори не знаех номера му.
— Не мога да взема заповед за арест на основата на разказаното от теб.
— Знам.
— Мога да разбера къде живее и ще питам шерифа дали ще ми позволи утре сутринта да отида да поговоря с него.
— Съмнявам се, че ще признае нещо.
— По доджа сигурно има повреди, но знаеш, че ще е много трудно да се докаже. Ако искаш да обвиниш заместник-шериф в извършването на такава глупост, ще ти трябва нещо повече от голи подозрения.
— Знам.
Сам свърши с бележките си и намусено каза, че ще се погрижи застрахователна ми компания да получи доклада му. Лекарят заши раната и си тръгнах с Каролайн и Лили. Потеглихме в мълчание.
— Какво ще правиш? — попита отново след десетина минути Каролайн.
— Не съм сигурен. Но нали с Лили разбирате, че трябва да сте двойно по-внимателни? Може би няма да е лошо да заминете за няколко седмици.
— Няма да позволя на някакъв откачалник да ме прогони от дома ми — заяви Каролайн.
— Каролайн, този човек е опасен. Не се ли страхуваш? Поне мъничко?
— Да, мъничко. Но ако реши да влезе в къщата, Рио ще го изяде жив… ако успее да се справи с Рио, имам си един голям силен рейнджър, който ще се погрижи за мен.
— Тази вечер този тип за малко не видя сметката на твоя голям силен рейнджър.
— Но не успя, нали? Моят рейнджър оцеля и отново е готов да се бие.
Когато се прибрахме, вече минаваше полунощ. Натъртеното ме болеше и ужасно ми се спеше. Лили беше много разстроена и затова й предложих да си легне на нашето легло. Когато заспа дълбоко, проверих още веднъж дали вратите и прозорците са заключени. Каролайн беше седнала на дивана в кабинета и аз се излегнах и отпуснах глава в скута й.
— Тази вечер ти ми спаси живота — казах, когато ме погали по челото.
— Така ли? Как?
— Когато колата падна, си ударих главата във волана. Загубих съзнание, но един глас не спираше да ми повтаря, че трябва да се събудя. Ти ме събуди — точно преди да се удавя.
Тя се наведе и нежно ме целуна.
— Винаги, когато имаш нужда, ще съм при теб, скъпи. Винаги.
Затворих очи и с вкуса на устните й върху моите някак си успях да потъна в сън.
17 юни
Полунощ
На сутринта бях толкова схванат, че едва успях да стана от дивана. Прекарах деня у дома — гледах през прозореца, чудех се и се тревожех. Звъннах на Джек малко преди обяд, но не му казах нищо за Тестър-младши. Поканили го през лятото да играе в бейзболния отбор на Мартинсвил в Крайбрежната лига и беше на седмото небе. Вече имал няколко оферти от добри треньори. Обещах му, че скоро ще намеря време да отида да го гледам как играе.
Сам Уайзмън се беше обадил в шерифската служба на Кок Каунти и бе научил, че Тестър си е взел една седмица отпуск.
— Звънях у тях, но никой не вдигна — каза ми накрая.
— Планираш ли да се разходиш до там?
— Говорих за това с шефа. Каза, че след като не си видял шофьора и регистрацията, това ще е чиста загуба на време.
— А ако предницата на доджа е ударена? Ти сам го спомена в болницата. Ами ако боята по удареното е от моята кола?
— Знаеш какво е положението при нас. Разполагаме само с петима детективи, за да покриваме трите смени. Имаме поредица квартирни кражби, по които работим, и шефът иска да се занимавам с тях. Каза, че не може да ме прати да се мотая из Кок Каунти по случай, който няма вероятност да приключа.
— Сам, това са глупости. Ами семейството ми?
— Какво семейството ти?
— Не може ли да отделите човек да ги пази? Поне няколко дни.
— Нямаме дори достатъчно заместник-шерифи за контрола на движението. Освен това ти…