Ландърс го направил. Изчакал на паркинга бившият да излезе и понеже онзи не му дал законен повод да спре колата, си го измислил сам. След това го арестувал за шофиране под въздействието на алкохол и други упойващи вещества, претърсил колата и намерил тридесет и пет грама марихуана.
Шейн Бойд, така се казваше бившият съпруг, ме нае да го защитавам. Не подозираше, че са му скроили номер, докато бившата му жена не наказа подрастващата им дъщеря да не излиза, защото в събота вечерта, две седмици след като го арестували, се прибрала твърде късно. Момичето се ядосало, обадило се на Шейн и му казало, че с гаджето й чули майката и Ландърс да обсъждат как да го насадят. Подрастващите дойдоха в кантората ми и аз ги накарах да подпишат показанията си. Подадох молба за отхвърляне на всички доказателства, представени от Ландърс, защото не е имал законна причина да спре автомобила.
Когато започна разпитът на свидетелите, Ландърс започна да дава показания и излъга. Дори отрече, че познава бившата съпруга на Шейн Бойд. Заяви, че бил спрял колата на моя клиент, защото не подал мигач, преди да завие наляво. Знаех, че агентите на БРТ обикновено не се занимават с контрол на движението, знаеше го и съдията. Повиках дъщерята и гаджето й да дадат показания и призовах бившата Шейн. Тя се уплаши, да не би да отнесе обвинение в лъжесвидетелстване и призна връзката си с Ландърс, призна, че го е помолила да арестува бившия й съпруг, но се закле, че изобщо не й минало през ума, че той наистина ще го направи.
Съдията беше толкова възмутен, че Ландърс е извършил престъплението лъжесвидетелство в неговата съдебна зала, че прекрати делото и написа писмо на началника му в БРТ, но естествено нищо не се случи. Това беше първият ми сблъсък с факта, че и ченгетата лъжесвидетелстват. Оттогава се съмнявах във всичко, направено от Ландърс, когато участвах в дело по негов случай. Нямах му доверие и изобщо не го криех.
Уговорихме се да видя доказателствата в 15:15, но тъй като знаех, че той ще си направи кефа да ме накара да чакам, отидох чак в 15:30. Него го нямаше, затова седнах и започнах да се ядосвам. Тъкмо се готвех да си тръгна, когато той най-сетне влезе, облечен в скъпия си сив костюм; стискаше под мишница картонена кутия. Ландърс е горе-долу на моята възраст, с няколко сантиметра по-нисък, в доста добра физическа форма. Косата му е кестенява, а очите сини. Предполагам, че е красив, а той със сигурност си го мисли, но под очите му имаше тъмни кръгове и можах да подуша миризмата на престоял алкохол в дъха му — миризма, която не можеш да премахнеш с душа, защото излиза и от порите ти.
— Закъсня с половин час — отбелязах.
— Да. — Той се усмихна самодоволно и започна да вади доказателствата от картонената кутия. Последното, което измъкна, беше снимка на Ейнджъл. Тя седеше на някаква маса и гледаше във фотоапарата, а на лявата й буза имаше нещо, което приличаше на лоша контузия. На снимката се виждаше дата два дни след убийството на Тестър. Ейнджъл не бе споменала нищо пред мен за снимка, направена й от полицията, и снимката я нямаше в първоначалния пакет с доказателствени материали, който бях взел от кабинета на районния прокурор. Щом я видях, разбрах, че ще трябва да подам искане до съда да им забрани да я използват по време на процеса. Освен ако нямаха някакви конкретни доказателства как Ейнджъл е получила контузията. Защото иначе фотографията можеше да предубеди съдебните заседатели.
— Значи Бил Райт ще се пенсионира? — подхвърлих в опит да поддържам цивилизовани отношения. — Кой ще го наследи?
— Няма наследници — отговори Ландърс. — Поста ще получи онзи, когото баровците сметнат за най-добър.
— И кого смяташ, че ще назначат?
— Теб какво ти пука? — Изгледа ме така, сякаш съм муха на ревера му, някаква дребна гадинка.
— Просто се опитвам да водя приятелски разговор. Няма смисъл винаги да се хващаме за гушите.
Той вирна нос, сякаш да ме подуши, и след това го сбърчи, като че миризмата не му е харесала.
— Съжалявам, че трябва да те разочаровам — заяви, — но не смятам, че някога можем да станем приятели. Не обичам адвокатите и особено тези, които защитават криминални и правят всичко възможно да ги измъкнат заради някакви дребни формални грешки.