— Казаха ми, че ще те намеря тук — обърна се той към Ландърс. Ландърс остана неподвижен, аз също. Дийкинс ни изгледа. — Всичко наред ли е, момчета? По правилата ли играем? — Думите му не намалиха натрупаното напрежение.
— С твоето другарче си говорехме за арестуването на невинни хора — отговорих, все още втренчен в Ландърс. Той също бе вторачил поглед в мен, но не отговори.
— През онази нощ Уотърсън е видял Ърлин Барлоу на моста — продължих аз. — Била е сама. Моята клиентка не е била там. Нали знаеш какво означава това, а?
— Нищо не означава. Аз смятам, че ти си се наговорил с този тип. Платил си му, за да каже, че е видял корвета.
— Съжалявам — ухилих се, — но това подхожда повече на теб.
— Дилард, знаеш ли какво? Губиш си времето да говориш с мен. Моята работа беше да разследвам този случай и да извърша арест. Точно това направих. Сега работата ми е да се подготвя за процеса, да дам показания и да гледам клиентката ти да получи онова, което заслужава — игла в ръката.
Започна да прибира нещата в картонената кутия. Дийкинс се извисяваше над рамото ми. Станах да си вървя. Когато прекрачвах прага, спрях и се обърнах към Ландърс. Тъкмо беше свършил с прибирането на доказателствата и вдигаше кутията.
— Тя е невинна — казах. — Никого не е убивала.
Раменете му трепнаха едва забележимо. Какво беше това? Нима бе вдигнал рамене?
— Чуваш ли ме? Никого не е убивала!
Знаеше го. Кучият син го знаеше. Обърнах се и си тръгнах.
25 юни
13:00
Веднъж седмично ходех при Ейнджъл, но разговорите, които водехме, бяха по-скоро лични, отколкото професионални. Вече бях чул нейната версия на случилото се през нощта, когато беше убит Тестър, затова прекарвах времето с нея в опити да получа малко информация за миналото й. Тя не беше особено склонна, но по време на второто ми посещение, изглежда, реши, че ми има достатъчно доверие, за да ми каже истинското си име и откъде е.
Предадох тази информация на Даян Фрай — тя работеше вече от седмици. Освен това изпратих Том Шорт, съдебен психиатър, който три пъти разговаря с Ейнджъл. Бях си уговорил срещи и с двамата в един и същ следобед.
Даян беше ходила до Оклахома и Охайо, за да търси свидетели и документи. Чаках с безпокойство какво ще каже. Масата в съвещателната зала беше покрита с документи.
— Твоята девойка е призрак — каза Даян с акцента си от Тенеси. Тя е почти на шейсет, но продължава да подстригва късо кестенявата си коса и я носи сресана нагоре. На лицето й грееше вечната й усмивка. Беше облечена както винаги спортно с оранжева тениска на Червения кръст — тя е запален негов фен, къси камуфлажни шорти, които разкриваха възлести колена и изпъкнали вени, и високи маратонки „Конверс“.
— Не притежава нито социалноосигурителен номер, нито шофьорска книжка, няма я в архива на училищата, нито пък в банковите документи. Нищо няма. Тя не съществува — или поне не на хартия. Но разговарях с всички, които успях да намеря, и смятам, че организирах нещата доста добре. Поне ще знаеш малко повече за онова, с което си имаш работа.
И Даян разказа, че Ейнджъл е родена на 15 март 1989 в Кълъмбъс, Охайо, от младата Грейс Родригес. Биологическата й майка още същия ден я дала за осиновяване в баптисткия детски дом „Фрийуил“. Пет месеца по-късно Ейнджъл била осиновена от войника от военновъздушните сили Томас Роудс и неговата съпруга Бети. Те я кръстили Мери Ан Роудс.
Даяна се беше качила на самолета за Оклахома Сити, за да говори с осиновителите на Ейнджъл. Разказали й, че когато осиновили Мери, смятали, че са неспособни да имат собствени деца, но една година по-късно госпожа Роудс забременяла. След това родила още три деца.
— Каза, че се били отнасяли с нея като с принцеса — каза Даян. — Майката я нарече крадлива неблагодарна малка кучка. Разказа, че мъжът й държал пари в брой в кутия на тавана, а Ейнджъл я опразнила, преди да си замине. Аз винаги оставям визитка и казвам на хората, ако се сетят за нещо друго, да ми се обадят. Няколко часа по-късно звънна мобилният ми телефон. Беше една от дъщерите им, седемнадесетгодишната Ребека. Беше уплашена до смърт. Каза, че родителите й не са ми разказали цялата истина.
Млъкна и се вторачи в тавана. Обичаше да драматизира нещата.
— Какво? — попитах аз. — Хайде де, продължавай.
— Каза, че баща й правел разни лоши неща с Ейнджъл.