— Какво сте намислили? — попитах.
— Двадесет години, непредумишлено убийство.
— В никакъв случай. Не и при доказателствата, които видях. Сигурно не сте ме накарали да бия този път, за да ми кажете това.
— Направете контрапредложение — подкани ме Бейкър.
— Аз също внимателно обмислих всичко — започнах аз — и както виждам нещата, преди да умре най-важният ви свидетел, имахте слаб случай, изграден върху косвени доказателства. Освен това жертвата ви също не е симпатична. Ще трябва да изгубите много време от делото да доказвате защо вашият проповедник е отишъл в стриптийз клуб. Предполагам, че ще се опитате да докажете, че е дарявал утеха на проститутка, след като ще представите доказателства, че е изтеглил пари от банковата си сметка точно преди да си тръгне. Не мисля, че съдебните заседатели ще го харесат много, и аз ще направя всичко възможно това да не се случи.
— Да предположим, че е бил там, за да „дари утеха на проститутка“, както се изразихте — обади се Мартин, — но това не означава, че заслужава да бъде брутално убит и обезобразен. Съдебните заседатели със сигурност ще поискат някой да плати за това.
— И аз съм сигурен, че ще поискат — отговорих. — Но не и Ейнджъл. Не мисля, че го е направила тя, а вие не можете да докажете противното. Може да го е убила Барлоу или всяко друго момиче от клуба. Той може да е отишъл някъде другаде и да е забърсал някоя курва. Може и някой да го е чакал, когато се е върнал в стаята си. Боже, може да е бил всеки и вие добре го знаете.
— Не е намерен ничий друг косъм — обади се Бейкър. — Само на вашата клиентка.
— Ако бяха намерили космите в банята или на възглавниците и дори на пода, работата щеше да е съвсем друга. Но те са ги намерили по неговите дрехи. Напълно възможно е космите да са паднали върху него, докато му е сервирала пиячка в клуба и той се е отърквал в тялото й. Единственото средство, с което разполагахте, за да събудите подозренията на съдебните заседатели срещу Ейнджъл, бяха показанията на Джули Хейс, а нея вече я няма.
— Разполагаме с достатъчно други доказателства — подскочи Бейкър.
— Дийкън, зная какви други доказателства имате. Знам също аз с какво разполагам. Планирах да ви изненадам с това, но след като няма да се преструваме, ще ви кажа. Разполагам със свидетел, който твърди, че е видял жена, отговаряща на описанието на Ърлин Барлоу, на моста „Пикън“ около полунощ в нощта на убийството. Казва се Върджил Уотърсън. Смятам, че сте чули за него.
Бейкър се изчерви. Очевидно не му беше минало през тъпата глава, че свидетелят може да отиде с показанията си при защитата, а явно Ландърс не му беше споменал нищо за нашия разговор в съдебната палата.
— Тези показания не са убедителни — защити се той. — Единственото, което свидетелят е видял, е някаква жена на моста посред нощ. Няма да може да я разпознае със сигурност. Дори не е сигурен какъв цвят е била колата.
— Глупости — възразих аз. — Знаете толкова добре, колкото и аз, че ако някой от този клуб е убил Тестър, най-вероятно е била Ърлин Барлоу. — Изпитах пристъп на вина, когато го казах. В края на краищата Ърлин ми беше платила добра сума в брой, но моята задача беше да защитавам Ейнджъл. Не можех да се грижа и за Ърлин.
— Не мога да докажа това — въздъхна Бейкър.
— Не можете да докажете и че го е убила Ейнджъл.
— И докъде ще стигнем така? — Бейкър имаше такъв вид, сякаш ей сегичка ще повика мама.
— Не знам точно.
— Какво е нужно, за да се реши този случай без съдебен процес? Някакво разумно контрапредложение?
Точно в това беше трудността. Ако Ейнджъл беше невинна, исках да излезе на свобода без никакви условия, но единственият начин да постигна това беше да спечеля пред съдебни заседатели. А спечелването на дела за убийство пред съдебни заседатели е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Освен това познавах Дийкън. Подобно на повечето прокурори, той нямаше да признае, че е направил грешка, и направо да прекрати делото. Знаех, че трябва да му дам нещо, за да сключим сделка и да избягна риска, че Ейнджъл може да бъде обявена за виновна и да получи доживотна или смъртна присъда.
— Може да се съгласи да пледира, че не отхвърля обвиненията, но не се признава за виновна. Стига, разбира се, да се съгласите на условна присъда — казах аз. — Тя вече престоя в затвора повече време, отколкото беше нужно.
— Не смятате, че наистина е невинна, нали? — попита Франки.