— Всъщност я смятам за невинна. Няма криминално досие, не пие и не се друса, няма психологически проблеми (това си беше чиста лъжа) и изглежда много кротка. Не мисля, че го е направила. Освен това искам да ви кажа още нещо. От нея ще излезе прекрасен свидетел. Знаете колко е красива и на всичко отгоре излъчва искреност.
— Условната присъда е невъзможна — обади се Бейкър. — Не мога да преобразувам случай за смъртно наказание в простъпка, заслужаваща условна присъда. Ще изглеждам като глупак.
— Дийкън, ще съумееш да го обясниш — усмихнах се и минах на „ти“. — Дай сега без официалности. Помисли си. Съобщаваш на съда, че важен свидетел е починал и че разследването е установило някои неща, които не можеш да разкриеш, но те са те убедили, че съдебното споразумение най-добре ще послужи на интересите на правосъдието. Ще кажеш на пресата, че работата ти като районен прокурор е да следиш дали се въздава справедливост, а не само да съдиш и да печелиш на всяка цена. След това ще събереш доказателства срещу Ърлин Барлоу и всичко ще е наред. Можеш да се измъкнеш от това като герой и повярвай ми, от мен няма да чуеш критична дума. Ще кажа на пресата, че районният прокурор е взел най-правилното решение и че в тази трагична ситуация си действал добросъвестно. Публично ще ти пея дитирамби само няколко седмици преди изборите.
Бейкър се облегна на стола и извади пурата от устата си. Погледна Мартин, след това отново насочи поглед към мен. По устата му взе да се изписва хитровата усмивчица.
— Много си хитър.
— Просто се опитвам да смажа колелата. — Ухилих се. — И двамата печелим. Моето момиче си отива вкъщи, а ти ще изглеждаш като добрия човек и правист. Ще приемем три години условно за нападение с утежняващи обстоятелства. Ще я държиш в ръцете си три години. Ако оплеска нещата, ще си излежи присъдата.
— Трябва да го обмисля — въздъхна Бейкър.
— А какво ще направите със сина на Тестър? — попитах.
— Майната му. Чух, че го били изхвърлили от шерифската служба. Между другото дори не се е регистрирал като избирател в този окръг. Няма да се занимавам с него.
Станах да си вървя.
— Дийкън, не искам да прозвуча арогантно, но ако решите да започнете процес, ще изгубите. Тя не го е убила.
Бейкър не каза нищо, беше потънал в мисли.
— Ще си помислим — отговори вместо него Мартин.
— Обадете ми се, когато вземете решение — помолих. — Аз ще продължа да се готвя за процеса.
Обадиха ми се след два часа.
— Може да пледира нападение с утежняващи обстоятелства и да получи минимума от три години — каза Франки Мартин.
— Ще пледира, че нито оспорва, нито признава обвинението, и вие трябва да се съгласите с условната присъда — казах аз.
— Съгласни.
— Бейкър ще се справи ли с рекламата?
— Вече звъни по телефона — отговори Мартин. — Ще свика пресконференция след пледоарията и ще обясни защо сме се съгласили на това.
Затворих телефона и потеглих, за да разговарям със своята клиентка.
14 юли
09:00
Докато съдия Грийн влезе и се настани под портрета си, огледах съдебната зала. Отделението за съдебните заседатели отново беше пълно с журналисти, повикани от Дийкън Бейкър. Бях кисел и уморен — бях прекарал по-голямата част от неделната нощ в тревоги заради готовността на Ейнджъл да приеме тази сделка. Казвах си, че пледоарията премахва почти всички рискове, гарантира освобождаването й от затвора и й спестява бремето на един процес. Но също така знаех, че ако съм обвинен в престъпление, което не съм извършил, нищо не би могло да ме убеди да приема тригодишна присъда, независимо от това дали е условна, или не. А аз не трябваше дълго да убеждавам Ейнджъл да приеме.
— Разбирам, че разполагаме с пледоария по случай №35666, щата Тенеси срещу Ейнджъл Крисчън — започна съдия Грийн. — Въведете подсъдимата.
Ейнджъл влезе през вратата от дясната ми страна и аз й се усмихнах, докато крачех към подиума. Тя отмести очи. Смятах, че ми е простила по-твърдото отношение в деня, когато я разпитвах за Ърлин, но може би бях сбъркал.
— Дайте да видя документите — поиска съдия Грийн.
Бях ги взел с мен, за да обясня сделката на Ейнджъл, и тя ги подписа. Сега ги подадох на съдебния пристав, който ги занесе на съдията — Грийн не разрешаваше на адвокатите да се доближават до неговото място, за да му подават формуляри или веществени доказателства. Настояваше всичко да му се предава чрез съдебните пристави, сякаш представата да има пряк контакт с нисши същества като адвокатите го отвращаваше.