14 юли
11:45
Ландърс много бързо разбра какво бе имал предвид Франки Мартин, когато каза, че Дийкън ще има нужда от неговата помощ, ако Дилард не приеме „предложението, което не може да откаже“. По-малко от час, след като съдебното споразумение се разпадна, Дякона звънна на Ландърс и го помоли да отиде в районната прокуратура. Когато Ландърс влезе в кабинета на Бейкър и седна, му казаха, че са решили да използват план Б, който беше да се опитат да накарат сестрата на Дилард да им помогне с доноси срещу Ейнджъл.
— Аз се сетих за това преди месец — обясни Ландърс. — Вече веднъж се опитах да я обработя. Тя ми отказа, но планирах да опитам отново. Сега, когато съдия Глас я цапардоса, отношението й може да се е променило.
— Великите умове мислят еднакво — заяви Бейкър. Той си беше помислил да се пробва със сестрата на Дилард веднага след като чу за шестгодишната присъда. — Откараха ли я вече в затвора?
— Не. Там е такава тъпканица, че още нямат легло. Тя е в списъка с чакащи. Директорката на затвора каза, че ще стои тук още около месец.
— Какво ще правим, ако не се съгласи?
— Ще се навие. Ще й предложим да я освободим веднага щом процесът свърши.
— А съдия Грийн? Той никога няма да се съгласи.
— Майната му. Ще накарам съдия Глас да подпише споразумението. Той я вкара в затвора и мрази Дилард. Ще му хареса представата как сестра му се изправя на свидетелската скамейка и изпържва една от клиентките на брат си. Вероятно ще дойде в залата, за да гледа.
Ландърс се усмихна и отбеляза:
— Идеята не е лоша.
— Не са ме избрали на този пост, защото съм глупав.
На Ландърс му хрумнаха няколко духовити отговора на това изявление, но реши да си затваря устата и стана да си върви.
— Фил, изчакай минутка — каза Бейкър. — Има още нещо, което трябва да обсъдим.
Бейкър не го каза направо, но в течение на следващите няколко минути пределно ясно даде на Ландърс да разбере, че не му пука дали сестрата на Дилард ще каже истината в съда, или не. Формулира го по следния начин: „трябват ни показания, че Ейнджъл Крисчън е признала пред Сара Дилард, че е убила Джон Пол Тестър“. Тоест Ландърс беше упълномощен да предложи на Сара освобождаване от затвора в замяна на „честните й показания“.
Колкото повече мислеше върху идеята сестрата на Дилард да стане най-важният свидетел срещу клиентката на брат си, толкова повече му харесваше. Нямаше търпение да види изражението на Дилард, когато сестра му застане на свидетелската скамейка и помогне на щата да осъди Ейнджъл Крисчън за убийство. На Дилард щеше да му се наложи да се отнася сурово със сестра си по време на кръстосания разпит. Какво страхотно представление ги очакваше!
След като Бейкър му бе намекнал, че няма да му пука особено за истината, Ландърс реши да улесни малко работата си и преди да доведат сестрата на Дилард, седна и съчини показания: формулира ги така, че да свършат най-много работа. Ако Сара Дилард се съгласеше да ги подпише, щеше да й остави втори екземпляр, за да ги научи наизуст. А когато на делото я повикаха да свидетелства, трябваше просто да повтори онова, което е научила наизуст. Щеше да стане супер.
Вдигна очи и се усмихна, когато надзирателят въведе Сара. Тя му кимна в отговор. Това беше добър знак. Изглеждаше много секси.
— Помислих си, че може да си ти.
— Чух, че скоро ще те откарат в затвора. Обзалагам се, че го чакаш с нетърпение.
— Със същото нетърпение, с което човек очаква да му направят клизма.
— Научих какво ти е направило братчето ти. Срамна работа. Не разбирам как е възможно да изпратиш своята плът и кръв на място като женския затвор в Нашвил. Не е ли чувал колко зле е там?
— Изглежда, не му пука.
— А ти какво изпитваш?
— Ядосана съм.
— Достатъчно ядосана, за да ни помогнеш?
— Аз какво ще спечеля от това?
— В замяна на твоите показания присъдата ти ще бъде намалена до времето, което си излежала, а освен това ще си върнеш на брат си.
Тя остана замислена известно време, но не й трябваха много усилия да реши. Пое си дълбоко дъх и го погледна в очите.
— Какво трябва да направя?
Ландърс плъзна показанията по масата и тя започна да чете.