Извади бележник и си записа регистрационния номер на корвета, изкатери се обратно през прозореца и хукна към колата си. От цялото му тяло се стичаше пот. Щом стигна до място, където мобилният му телефон вече имаше обхват, се обади на Бил Райт и му каза какво е намерил. Райт отговори, че ще се погрижи двама агенти да застанат на пост. Никой не биваше да влиза или излиза, докато Ландърс не направи нужното. Освен това каза, че ще се обади на екипа криминолози и скоро ще поемат към мястото.
Ландърс отиде право в данъчната служба в съдебната палата на Юникой Каунти. Тя току-що беше отворила и освен него нямаше никого. Жената му помогна да намери имота с плевнята на една от данъчните карти. От нея научи, че данъците за имота се плащат от корпорация „Бусти Галс“ АД.
Той се качи на колата си и подкара към офиса на БРТ в Джонсън Сити. По пътя се обади в канцеларията на секретаря на щата Тенеси в Нашвил и помоли да му пратят по факса устава на „Бусти Галс“ АД.
Един от членовете на корпорацията беше „Хай Райд“ АД, корпорация, която не беше регистрирана да действа в Тенеси. Телефонното обаждане в службата на секретаря на щата Делауеър потвърди подозренията на Ландърс. Ърлин Барлоу и нейният съпруг бяха собственици на „Хай Райд“ АД, което означаваше, че също така притежават и „Бусти Галс“ АД. Ландърс пусна по факса регистрационния номер на колата до Националното бюро за откраднати автомобили, клон на застрахователната индустрия, който можеше да проследи всяка кола в страната. Корветът също беше регистриран на „Хай Райд“ АД. Това обясняваше защо не беше успял да го намери в Службата за регистрация на автомобили на щата Тенеси.
Използва цялата информация, която беше събрал, за да състави писмени показания и да получи разрешение за претърсване на плевнята. В тях не спомена факта, че беше влязъл незаконно в парцела в Спайви Маунтън. Начинът, по който състави показанията, трябваше да подскаже на всички, че е свършил чудесна полицейска работа, а и той смяташе, че наистина е така. В 11:30 съдия Глас подписа разрешението.
Ландърс трябваше да даде показания по случая Ейнджъл Крисчън днес следобед, но знаеше, че с оглед намереното в плевнята може да се наложи показанията му да се променят. Понеже подслушваше радиообмена, научи, че съдебните медици са стигнали до плевнята малко преди един, и потегли към Джонсбъро, за да говори с Дийкън Бейкър.
24 юли
09:00
Разбрах, че Сара ще даде показания срещу Ейнджъл, по-малко от седмица преди началото на процеса, когато районният прокурор ми пусна по факса променения списък на свидетелите и копие от показанията на сестра ми. Не повярвах нито дума от онова, което прочетох. Показанията бяха снети от Фил Ландърс.
Седях в съдебната зала на втория етаж в Джонсбъро напълно уверен, но както винаги и малко нервен. Съдебният пристав обяви предстоящата поява на съдия Лен Грийн. Всеки момент щеше да започне разглеждането на случая щата Тенеси срещу Ейнджъл Крисчън.
От окръг Вашингтон бяха призовани седемдесет и седем граждани. От тази група трябваше да изберем съдебните заседатели, които щяха да решат съдбата на Ейнджъл. Бях прекарал много време в разговори с тях, подчертавах колко е важно да бъдат непредубедени и безпристрастни и колко е важно процесът да бъде честен, но знаех, че целта при подбора на съдебни заседатели е да се направи процесът пристрастен. Важното беше да говоря с тях колкото може повече, точно да преценявам отговорите и реакциите им и на тази основа да направя правилния избор.
Никога не бях защитавал жена, обвинена в убийство, още по-малко жена с външния вид на Ейнджъл. Красотата й беше едновременно благословия, но и проклятие и ме изправи пред много занимателна дилема, когато дойде време да се избират съдебните заседатели. Знаех, че Ейнджъл ще се хареса на вероятните съдебни заседатели, особено ако ги подбера грижливо. Надявах се, че привлекателността й ще ги накара да й съчувстват и да поискат да й помогнат. В същото време щяха да бъдат представени доказателства за обезобразяване, от което би се ужасил всеки мъж. Ако в някой момент на процеса съдебните заседатели решаха, че Ейнджъл е способна на подобна постъпка, тя щеше да е обречена.