Мартин се обърна и посочи Ейнджъл.
— Не позволявайте красотата и младостта на тази жена да ви заблудят. Не позволявайте да бъдете омаяни от номерата на нейния адвокат и димките, които ще ви пуска по време на този процес. Младата седнала ей там, е извършила жестоко убийство и ние разполагаме с доказателствата, които потвърждават тази теза. Ваше задължение е да произнесете обвинителна присъда в този случай и да й наложите единственото наказание, което може да въздаде справедливост на Джон Пол Тестър и неговото семейство — смъртното. Тази жена е извършила предумишлено убийство. Моята работа е да докажа този факт, а вашата — да я накарате да си плати за това. Аз възнамерявам да изпълня докрай своя дълг и се надявам, че след като чуете и видите всички доказателства, вие ще направите същото. Благодаря ви за вниманието.
Щом Мартин седна на масата на обвинението, се изправих. Аргументацията на Мартин беше страстна и убедителна, но част от нея бе нечестна и аз възнамерявах веднага да изясня това. Тръгнах към дървената катедра, вдигнах я и я оставих на пода на около метър от дясната ми страна. Не исках никакви прегради между мен и съдебните заседатели. Погледнах ги и след това огледах съдебната зала. Тестър-младши беше дошъл и седеше на първия ред вляво от мен. Забелязах, че е трупнал поне десетина килограма от последния път, когато го посетих преди няколко месеца. Не се беше бръснал от дни и имаше уморен и запуснат вид. Беше се вторачил право в мен и за миг това ме подразни, но после ми мина.
— Не би имало смисъл да се води това дело — започнах аз, — ако повярвате всичко, което току-що каза господин Мартин. — Усмихнах се на съдебните заседатели. — Ако всичко казано от него беше вярно, предполагам, че можехме просто да изпратим госпожица Крисчън в килията на смъртник и да си спестим времето и усилията.
Избирах си очи, търсех признаци, че аргументацията на Мартин е запушила ушите и главите на съдебните заседатели. Те не отклоняваха погледи и все още бяха възприемчиви към онова, които имах да им казвам.
— Проблемът е, че казаното от господин Мартин преди малко не е точно истината. Това е неговото тълкувание на доказателствата, а както добре знае всеки от вас, всяка история има две страни. Нека започнем с най-важното. Тази млада жена не се казва „подсъдимата“.
Отидох до масата на защитата, застанах точно зад Ейнджъл и сложих ръце върху раменете й.
— Казва се Ейнджъл Крисчън и ще даде показания по този случай. Онова, което ще ви каже, е следното: Тази година на единадесети април вечерта преподобният Джон Пол Тестър дошъл в клуба, където тя работела като келнерка едва от месец. Това е стриптийз клуб, джентълменски клуб или както щете да го наречете. Това е място, където мъжете отиват, за да гледат как млади жени танцуват и си свалят дрехите. Това съвсем не е място, където човек очаква да срещне божи човек, особено ако плаща за нощните си забавления с парите, дадени му от богомолците в черквата „Светлината на Исус“, където само час преди да пристигне в клуба е изнесъл проповед срещу злините на разврата.
Даян Фрай беше успяла да се сдобие със запис на изнесената от Тестър проповед. Аз се опитах да я представя като веществено доказателство, но съдията не се нави. Не биваше дори да я споменавам, но ако Франки не възразеше, знаех, че съдията няма да обели и дума. Ако възразеше, просто щеше да привлече повече внимание към нея. Споменаването на записа вероятно граничеше с неетичност, но от изхода на процеса зависеше животът на Ейнджъл. Франки не каза нищо.
— Госпожица Крисчън не е била танцьорка, нито стриптийзьорка, а още по-малко проститутка. Тя е била келнерка. Пристигнала е тук през февруари, защото в дома й в Оклахома е била подложена на тежко малтретиране. Първоначалните й намерения били да отиде във Флорида, но по пътя на автогарата в Далас срещнала една млада госпожица, която й казала, че може да й помогне да започне работа тук. Госпожица Крисчън ще ви разкаже, че вечерта на единадесети април е сервирала на преподобния Тестър питиетата, които си е поръчвал. Шест двойни шотландски уискита без лед, равняващи се на дванадесет питиета за два часа. Тя ще ви разкаже, че преподобният Тестър се напил, станал агресивен и започнал да сипе обиди. Ще ви разкаже, че преподобният Тестър използвал непристоен език и че я докосвал неприлично. Тя се оплакала от поведението на господин Тестър на своята работодателка госпожа Ърлин Барлоу, която също ще даде показания. Госпожа Барлоу разговаряла с преподобния Тестър и накрая го помолила да си тръгне. Госпожица Крисчън не е виждала преподобния Тестър, нито е чувала за него до идването му в клуба въпросната вечер и след като си е тръгнал, не го е виждала повече.