24 юли
14:15
— Повикайте своя първи свидетел — нареди съдия Грийн.
Мартин призова Денис Хол, управител на мотела „Бъджет“. Хол разказа на съдебните заседатели, че преподобният Тестър си взел стая в късния следобед на 11 април, казал му, че е дошъл да изнесе проповед пред евангелска среща в черквата на свой приятел, и го попитал къде може да хапне хубав бургер. На следващия ден, час след времето за освобождаване на стаята, една от камериерките му съобщила, че табелката „Не ме безпокойте“ още виси на вратата на Тестър. Хол отишъл, отключил вратата, видял кръвта и повикал полицията.
Когато Мартин свърши с разпита, се изправих и оправих вратовръзката си.
— Господин Хол, видяхте ли преподобният Тестър да се прибира в мотела, след като е поел към ресторанта, който сте му препоръчали, „Пърпъл Пиг“, ако не се лъжа?
— Не, господине. Смяната ми свърши в седем и си отидох вкъщи.
Докоснах рамото на Ейнджъл.
— Виждали ли сте някога тази млада жена?
— Не, иначе щях да я запомня.
— Благодаря.
— Може да си вървите — обади се съдия Грийн. — Следващият свидетел.
Мартин призова Шийла Хънт, рецепционистката на смяна през нощта. Тя каза, че видяла колата на Тестър да влиза в паркинга около полунощ, а след нея пристигнал червен корвет. После каза, че от червената кола слязла една жена и последвала Тестър по стъпалата. Мартин не си направи труда да попита дали може да разпознае жената.
— Госпожо Хънт — започнах аз, когато ми дойде редът, — когато преподобният Тестър се е прибрал в мотела, е валяло. Нали така?
— Да, валеше.
— И то доста силно, нали?
— Да.
— А това ви е попречило да виждате ясно. Така ли е?
— Да. Освен, че валеше, не обърнах и много внимание, защото по това време гледах Джей Лено.
— Не казахте ли пред полицията, че лицето, което сте видели, е носело нещо като палто или пелерина?
— Имаше малка качулка. Спомням си, че си помислих, че прилича на Червената шапчица, както изключим това, че не беше червена.
— Значи не може да разпознаете лицето. Така ли е?
— Не, съжалявам.
— Няма за какво да съжалявате, госпожо. Можете ли да ни кажете дали жената е била млада, или стара?
— Не.
— Висока или ниска? Пълна или слаба?
— Не.
— Не можете да кажете и дали жената е била чернокожа или бяла, мулатка или азиатка, или червенокожа?
— Не мисля, че беше чернокожа — отговори жената. — Но това е всичко, което мога да кажа.
— Всъщност дори не можете да кажете със сигурност, че лицето е било жена, нали?
— Мисля, че беше.
— Но не сте сигурна, нали?
— Не знам. Мисля, че беше.
— Мислите, че е била госпожо, тази млада жена е заплашена от смъртна присъда. Трябва да сте сигурна. Сигурна ли сте, или не?
— Беше тъмно и валеше.
— Благодаря. Нека поговорим малко за колата. Не сте успели да видите регистрационния номер. Така ли е?
— Дори не съм се опитвала.
— Защото нищо не ви е разтревожило. Така ли е?
— Точно така. Не бях разтревожена.
— В мотела непрекъснато идват и си отиват хора. Нали?
— Точно така.
— А видяхте ли шофьора?
— Не.
— Знаете ли дали е бил мъж, или жена?
— Изобщо не видях шофьора.
— Видяхте ли накъде потегли колата, когато пътникът е слязъл?
— Погледнах навън само за секунда. След това отново загледах предаването.
— Видяхте ли колата да си заминава и после да се връща?
— Казах ви, че отново започнах да гледам предаването.
— Благодаря.
Мартин изглеждаше както винаги самоуверен, но би трябвало поне малко да се разтревожи. Случаят му летеше с пълна скорост към провал. Първият му свидетел беше открил трупа и бе повикал полицията, а вторият каза, че не е видял нищо.
Хвърлих поглед наляво и видях Дийкън Бейкър и Фил Ландърс да крачат към масата на обвинението.
— Повикайте следващия свидетел — нареди съдия Грийн.
— Мога ли да поговоря с господин Мартин? — попита Бейкър.