— Аз го направих, господин Дилард. Аз го убих. Не мога да им позволя да обвинят госпожа Ърлин.
От деня, когато разговарях с Том Шорт, имах известни подозрения, но просто не исках да повярвам. Дори сега, когато думите излязоха от устата й, не исках да повярвам. Хванах ръката й; знаех, че ако продължа и я попитам за подробностите, всичко в нашите отношения и в цялата ми стратегия, ако процесът продължи, ще се промени.
— Помисли какви ги приказваш — прекъснах я. — Ние ще спечелим делото. Ако ми кажеш, че си го убила, това ще промени много неща.
— Нали искаш да знаеш истината?
— Не съм сигурен.
Гледах младото й гладко лице и сърцето ми се разтвори за нея. Нещо ми подсказваше, че ако е убила Тестър, може да са я принудили обстоятелствата.
— Извинявай, Ейнджъл. Да, искам да знам истината. Какво всъщност се случи?
Тя прехапа устна и потрепери.
— Можеш ли да ми разкажеш?
Тя бавно кимна.
— Добре, но не искам да изпадаш в истерия. Не искам никой друг да чуе, така че трябва да се владееш. Ще успееш ли да го направиш?
— Вероятно.
— Тогава започвай.
Тя си пое дълбоко дъх и стисна ръката ми толкова силно, че ноктите й се забиха в кожата.
— Всичко, което ти разказах преди, е истина, с изключение на последната част. Госпожа Ърлин не само го помоли да си върви, когато се напи и започна да ми досажда и да се прави на глупак. Попита ме дали искам да й помогна. Каза, че искала да даде урок на проповедника. Каза, че единственото, което иска от мен, е да отида с нея до стаята му в мотела, тя щяла да се погрижи за останалото. Казах й, че ще го направя.
— Какво се случи после?
— Госпожа Ърлин отиде при него, за да си поговорят, и той излезе във фоайето за няколко минути. Когато се върна, тя ми каза да си взема палтото, отиде в кабинета си и се забави там известно време, след това излезе и се качихме на колата й. Последвахме го до паркинга на мотела. По пътя тя ми каза, че той си мислел, че ще отида в стаята му, за да правим секс. И ми даде малка бутилка скоч. Каза ми, че щом стигнем до мотела, трябва да вляза в стаята му и да му предложа питие. Каза, че е сложила нещо в уискито и че щом той го изпие, ще заспи, а аз да изтичам до колата и да й кажа. Мисля, че искаше да му вземе парите.
— Но очевидно нещо се объркало — подхвърлих.
Тя притисна юмрук към устата си и прошепна:
— Да. — Погледът й беше отнесен. Придоби същото изражение, с което ми бе разказала за произшествието с кашата.
— Когато стигнахме до мотела, аз слязох от колата и се качих по стълбите с него. Госпожа Ърлин остана да чака на паркинга. Аз влязох в стаята и той затвори вратата. Извадих шишенцето от чантата си и го попитах дали иска да пийне. Той го взе, остави го на масата и отговори, че не ме е довел да си пием. Лицето му беше ужасно… все едно беше луд. След това, преди изобщо да разбера какво става, ме удари. Удари ме толкова силно, че паднах на леглото и едва не изгубих съзнание.
— После… после си свали панталоните и ми смъкна гащичките… — Направи пауза и си пое дълбоко дъх. — Претърколи ме по корем и ми пъхна онова нещо в… — И посочи дупето си.
— Сношил се е с теб анално?
— Какво? — Явно не знаеше какво означава това.
— Няма значение. Можеш ли да продължиш?
— Имах чувството, че се случва на някого другиго — каза тя. — Сякаш летях под тавана и го гледах оттам какво прави. Същото ставаше, когато татко Томас ми правеше разни неща. Едновременно псуваше и проповядваше, наричаше ме каква ли не. После си извади онова нещо, отиде до масата, взе шишенцето и отпи голяма глътка. Залитна, седна на леглото и почна да се съблича. Имах чувството, че е забравил, че съм там… На масата имаше нож. Мисля, че беше негов. Помня, че се гледах как отивам до масата и го взимам. Беше от онези сгъваемите. Той вече хъркаше. Отворих ножа, върнах се при леглото и започнах да го мушкам. Мушках го, докато повече не можех, докато вече не успявах да вдигна ножа. След това мисля, че просто излязох през вратата. Дори не си обух гащичките.
— Помниш ли какво направи Ърлин?
— Май да — отговори момичето. — Дотича по стълбите при мен, загърна ме с палтото си и ми взе ножа. Заведе ме до колата и ме сложи да седна. Попита ме какво е станало и аз се опитах да й разкажа. Тя отиде в стаята, но не знам какво е правила там. После ме заведе вкъщи и в задния двор изми кръвта от мен с маркуча. Каза, че не иска никаква кръв в банята. След това ме вкара вътре и каза, че трябва да излезе за малко. Обаче я нямаше доста дълго.