— След това говорихте ли за случилото се?
— Не много — отговори Ейнджъл. — Тя каза, че много съжалява за всичко, но че сега той поне нямало да причини болка на друго момиче. Каза ми и никога да не споменавам какво се е случило. На никого. И когато после дойде полицията, ми каза да не разговарям с тях. Нареди на всички служители в клуба да не говорят пред полицията. Когато дойдоха да ме арестуват, ми каза, че щом искат да говорят с мен, да поискам адвокат.
— Ейнджъл, ти не каза нищо за отрязания пенис. Помниш ли да си го правила?
— Не съм го отрязала.
— Сигурна ли си?
— Да. Щях да ти кажа, ако го бях направила.
Повярвах й.
— Добре направи, че ми каза какво се е случило.
— Сигурно ще трябва да остана в затвора до края на живота си?
— Съмнявам се. Това променя някои неща, но не променя факта, че те нямат кой знае какви доказателства срещу теб.
— А сестра ти? Аз никога не съм говорила с нея.
— Сигурен бях — отговорих. — Трябва да ми се довериш. Ще измисля нещо. Просто ми трябва малко време, за да си помисля.
След като надзирателите я отведоха, останах сам на масата, неспособен да стана и да изляза. Вратата избръмча два пъти, но аз просто си седях и не можех да помръдна.
В съзнанието си продължавах да виждам едно красиво крехко момиче, което в дъжда наивно се изкачва по стълбите към мотелската стая. Придружава я мъж, който е два пъти по-едър от нея и почти три пъти по-стар. Тя затваря вратата и предлага на мъжа да си пийне. Той взима шишето от ръката й, оставя го и я удря яростно по бузата. Тя вижда звезди и замаяна от удара пада по гръб на леглото. Гигантът се върти над нея с пиянския си вонящ дъх. Сграбчва я и я преобръща като парцалена кукла. Започва да мърмори, като първо я нарича курва, а след това отправя възхвали към Господа за възможността да отмъсти на една долна кучка. Смъква й бикините. Възбуден е, но е прекалено пиян, за да поддържа дълго време ерекция. Опитва се да влезе насила в ректума й, но тя е прекалено тясна. Плюе на ръката си, навлажнява я и опитва отново. Тя се опъва, но той е много по-силен. Удря я по тила и й нарежда да не мърда. Вкарва й го и започва да стене от удоволствие. Момичето замръзва. Капки пот се стичат от гиганта върху задника на малката. Той не може да я чука, както му се иска, но пък забелязва шишето, което му е предложила. Става от момичето, пристъпва към масата и го взема. Отпива голяма глътка, докато момичето хленчи на леглото.
Чувам гласа на Сара: „Махни го от мен, Джоуи. Боли!“
Когато най-накрая си възвърнах способността да се движа, станах, натиснах бутона и зачаках вратата да избръмчи, след което тръгнах през лабиринта от коридори и стоманени врати. Онова, което Ейнджъл ми беше описала, в най-лошия случай можеше да бъде квалифицирано като непредумишлено убийство. Углавно престъпление клас „В“, което носеше максимална присъда от шест години. Но не можех да се насиля да й препоръчам да отидем при районния прокурор и да му разкажем какво се е случило. Не можех да си представя, че ще влезе в затвора, защото е отмъстила на мъж, който я е насилил по един от най-срамните начини.
Според мен лицемерният кучи син си беше получил заслуженото.
24 юли
18:05
От затвора поех право към къщи. В главата ми се редуваха признанието на Ейнджъл и умолителният глас на Сара. Рио естествено ми опика обувката и аз, вместо да се засмея или лекичко да го бутна настрана, вдигнах крак да го ритна с все сили. Успях да се овладея, но на косъм. По някаква причина мисълта, че кучето ме опикава точно в този момент, ме подлуди толкова, че поисках да му причиня болка. Наругах го и го прекрачих, докато то се свиваше на автомобилната алея.
Влязох в кухнята. Каролайн се беше навела над готварската печка. Подуших миризмата на броколи. Мразя броколи.
— Здравей, скъпи — каза тя. — Чух, че са отложили процеса. Какво става?
— Ще му извия врата на това куче.
— Мисля, че това не е добра идея.
— Писна ми да ме опикава. Писна ми всички да се ебават с мен.
— Джо, какво става?
— Нищо. — Минах през кухнята и влязох в спалнята, за да се преоблека. Чувствах напрежение, доста силно напрежение в слепоочията, дори ми причерняваше. Почувствах ръка на рамото си. Докосването й обикновено ме успокояваше, но този път не се получи.