— Ти си моя сестра, нали?
— Да.
— Истина ли е, че невинаги сме се разбирали добре?
— Да, така е.
— Всъщност последната ти присъда е, защото се обадих в полицията. Така ли е?
— Да.
— И теб те беше яд на мен, защото съм те натопил?
— Много.
— Каква е присъдата ти?
— Шест години.
— И колко от нея трябваше да излежиш, ако беше дала такива показания, каквито очакваше господин Мартин?
— Щяха да ме освободят незабавно.
— Имаш ли копие от споразумението?
Тя го извади и аз помолих съдията да го включи като веществено доказателство. Мартин възрази, че това нямало нищо общо, но съдията отхвърли искането му.
— Свидетелката, ще обясните ли на съдебните заседатели как точно се стигна до това споразумение? — попитах високо.
— Агент Ландърс идва при мен преди няколко месеца, за да ме попита дали съм готова да им помогна, като се запозная с госпожица Крисчън. Каза, че иска да говоря с нея и да науча всичко, което мога, и после да им го кажа. Казах му, че не искам, и той си тръгна. Преди няколко седмици, след като получих шестгодишна присъда, той се появи отново. Каза, че може да ми предложи две неща. Намаляване на наказанието до излежаното вече време и възможност да си го върна на… на теб. Попитах го какво иска да направя. Той каза, че трябва да подпиша показания, че Ейнджъл Крисчън си е признала пред мен убийството на преподобния Тестър. Когато дойде при мен в затвора, показанията вече бяха разпечатани. Вътре пишеше, че по време на един разговор в нашия блок госпожица Крисчън ми е казала, че си е тръгнала от стриптийз клуба „Маусес Тейл“ заедно с господин Тестър, след като се е съгласила да прави секс с него. Отишла с него в мотелската му стая. Влязла в стаята и го упоила, след това го убила и взела парите му. Пише още, че била казала, че не изпитва съжаление, защото този мъж бил свиня.
— Свиня? Мила подробност. Госпожица Крисчън каза ли нещо от тези неща пред теб?
— Не. Аз никога не съм разговаряла с нея. — Тя отново посочи Ландърс. — Той измисли всичко.
— Защо ги подписа?
— Защото не исках да лежа в затвора. Защото ти бях ядосана, че накара да ме арестуват. Обвинявах теб за всичко. Но сега осъзнавам, че не съм била права. Не е твоя вината, че съм в затвора, а изцяло моя. — Тя погледна право към съдебните заседатели и тихичко добави: — Съжалявам. Съжалявам за много неща.
— Благодаря. Това е всичко.
Смятах, че съдия Грийн може да издаде присъдата, след като обвинението се провали. Можеше, но очевидно нямаше смелостта да пусне обвинен в предумишлено убийство човек да си върви, без да изпрати случая на съдебните заседатели.
Той ме погледна и нареди:
— Повикайте вашия първи свидетел.
Изправих се. Във фоайето чакаха моите свидетели, включително Върджил Уотърсън и Ърлин Барлоу, но сметнах, че няма да имам нужда от тях.
— Ваша чест, защитата се въздържа.
С Мартин представихме заключителните си пледоарии, които бяха кратки. Съдебните заседатели се оттеглиха да вземат решение. Отне им по-малко от час, за да стигнат до присъда.
Аз знаех, че Ейнджъл е виновна, но те не знаеха и затова я пуснаха да си върви.
31 юли
16:15
Веднага щом присъдата беше обявена, Франки Мартин и Ландърс станаха и си излязоха, без да кажат и дума. Сред прегръдките, сълзите и поздравленията видях как Тестър-младши излиза сковано от залата. Знаех, че сега ме мрази повече от всякога. Бях обрисувал мъртвия му баща като пиян лицемер, който може да е убит от кого ли не, а присъдата на съдебните заседатели беше потвърдила този портрет. Когато изчезна от погледа ми, се запитах какво ли би изпитал, ако знаеше истината за случилото се онази нощ в мотелската стая. Също така се запитах колко време ще се наложи да поглеждам през рамо. Той не беше гъкнал по време на процеса.
Ърлин Барлоу се носеше из съдебната зала сякаш е на прием и прегръщаше всеки, който заставаше за малко неподвижно, за да може да обвие ръцете си около него. Прегърна дори единия от съдебните пристави. Когато дойде при мен, ме целуна по бузата и прошепна едно искрено „благодаря“ в ухото ми. Исках да й кажа какво зная за корвета и кръвта, но моментът ми се стори съвсем неподходящ.
Ейнджъл ме прегърна и притиска почти половин минута, след което се обърна и си тръгна ръка за ръка с Ърлин. Последният ми спомен от нея е как се усмихва сияйно, но бях сигурен, че тази радост няма да трае дълго. Животът вече се беше отнесъл жестоко и непочтено с нея. Бях сигурен, че събитията от нощта, когато Тестър я е изнасилил, както и мисълта, че се е измъкнала невредима, ще я преследват. Запитах се къде ли ще иде и какво ще стане с нея.