На нея се бяха сгушили Алойзиъс, пилотът Руфъс и Алби Калвин, изстреляни от изтребителя-бомбардировач малко преди той да бъде пометен от бронзовите.
Макар и да имаше парашут, седалката се стовари силно на земята и от удара тримата се разхвърчаха — Алойзиъс и Алби се затъркаляха по каменистия склон, а Руфъс беше изхвърлен на един корниз наблизо.
Алби беше в безсъзнание и лежеше на прашната земя.
До него Алойзиъс примигна. Беше получил сътресение и виждаше звезди. Опита се да тръсне глава, за да ги разкара…
— Не мърдай, скапаняк — нареди суров глас.
Алойзиъс вдигна очи и видя рицар на Златната осмица — Йегер Цвай, Ловец Две — и някакви мъже, насочили към лицето му автомати „Щаер“.
Алойзиъс не познаваше Цвай, не знаеше за трите му срещи с Джак в Москва, Йерусалим и тук, при Лабиринта.
Той вдигна ръце и се огледа скришом, търсейки Руфъс.
Верният му пилот не се виждаше никъде. Алойзиъс се запита дали добродушният гигант не е изпаднал в безсъзнание като Алби, когато е бил изхвърлен от седалката при приземяването й.
Йегер Цвай погледна неподвижното тяло на Алби и кимна на хората си.
— Това е хлапето, за което ни каза Сфинкса. Албърт Калвин. Той е ценен. Йегер Айнс ми даде специални инструкции, ако го намерим. Вземаме го с нас.
Цвай се обърна към Алойзиъс.
— А за теб, задник такъв, нямам никакви инструкции, което означава, че си прецакан…
Цвай млъкна и присви очи.
— Чакай малко. Познавам те. Ти си Найт. Алойзиъс Найт, ловецът на глави. Ти си шибаното копеле, което помогна на Уест да атакува базата ни на остров Иския. Мисля, че Йегер Айнс страшно ще се зарадва да види и теб. Да си върне, ако се сещаш какво имам предвид.
И с тези думи Алойзиъс и изпадналият в безсъзнание Алби бяха вдигнати, отнесени до чакащия наблизо камион, натоварени в него и откарани.
Скрит зад един камък на четирийсет метра нагоре по склона, Руфъс гледаше случващото се с безпомощен ужас.
Видя как камионът на Йегер Цвай се отдалечава на запад през димящото, полускрито от прахта бойно поле, като заобикаля всички изпотрошени и разбити превозни средства в равнината, докато не стигна до един С-5 „Сюпър Галакси“, спрян от другата страна.
— По дяволите — промълви той.
Бяха заловили Алойзиъс и Алби.
Това, че Руфъс ще тръгне след Алойзиъс, се подразбираше. Двамата бяха приятели до гроб.
Но Руфъс харесваше и Алби. Той беше свястно хлапе, сладко и умно, и помежду им се беше изградила връзка по време на общата им мисия до онзи изоставен руски космодрум в Либия.
Определено щеше да спаси и него.
Но засега не можеше да направи нищо.
Защото в пустинната равнина пред портите на Лабиринта битката все още бушуваше, макар че май клонеше към завършване.
Силите на Сфинкса от бронзови и хора вече владееха бойното поле и единствената останала заплаха за тях беше огромният четиримоторен V-88 „Кондор“ на Растор.
Гигантският V-88 все още висеше над крайната дясна порта на Лабиринта, след като беше успял да осигури прикритие на Растор, докато той влизаше вътре.
Но сега летящата крепост се беше превърнала в мишена за всички останали сили на Сфинкса.
Проехтяха три страховити експлозии, когато V-88 беше улучен от ракети земя-въздух, изстреляни от джиповете за борба с въздушни цели на Йегер Айнс.
И това беше краят за летящата крепост.
Оставяйки диря от черен пушек, тя се завъртя смъртно ранена във въздуха и сред воя на умиращите двигатели се заби в склона на ниската планина и се взриви в гигантско огнено кълбо.
След като се справиха с V-88, силите на Сфинкса бързо се прегрупираха.
Огромната армия от бронзови се отдалечи в стройни редици от портите на Лабиринта, насочвайки се към другите два С-5 „Сюпър Галакси“ в равнината.
Руфъс гледаше как неколцина рицари на Златната осмица ръководят изтеглянето. Включи цифровия си радиоскенер и намери честотата им.
В ухото му зазвуча прехванатият глас на Йегер Айнс:
— Изтегляме се. Няма какво повече да правим тук. Трябва да идем при повърхностната точка на Лабиринта и да помогнем на Сфинкса, ако се нуждае от нас. Мендоса каза, че била някъде под Червена звезда на хоризонта — 4.
Не след дълго двата транспортни самолета излетяха и се насочиха на запад, оставяйки прашната равнина пред петте порти на Лабиринта пуста.
Нищо не помръдваше.