— Те съществуват ли днес? — попита Никой.
— Разбира се, че съществуват — отвърна Йоланте. — Орденът на весталките се преобразил по същия начин, по който култът към Амон-Ра се превърнал в съвременната Католическа църква. Само дето името и централата му се сменят на всеки няколко века. Та ние дори се срещнахме с две съвременни весталки — сестра Линда и доктор Трейси Смит.
— Стига, бе… — Никой най-сетне схвана. — Монахините от Москва.
— Именно — каза Йоланте. — Сегашното име на весталките е Орден на честните девици от Новодевическия манастир.
— Ето! — внезапно възкликна Бърти, от което Йоланте и Никой се стреснаха и рязко се обърнаха към него. — Ето го!
Той гледаше един ред от втория свитък.
— Какво откри? — попита Йоланте.
— Тук пише:
Местоположението на Орфеевата камбана е записано на короната на Приам, най-честния мъж на своето време, страж на великото хранилище в Илион, доверен пазител на съкровищата на четиримата древни царе.
Никой наклони глава настрани.
— Приам? Илион? Дори аз знам какво е Илион. Това е другото име на Троя, където се е разиграла Троянската война. Приам е бил царят на Троя.
Йоланте се намръщи замислено и погледна загрижено Бърти.
— Короната на Приам е била пазена от Царя на земята в ловната му хижа на брега на Уелс.
— В какъв смисъл е била пазена там?
— Била е унищожена заедно с други безценни съкровища при един пожар през хиляда осемстотин седемдесет и първа година. Царската фамилия си мълчала от страх да не се изложи пред другите. Но аз знам, че има копие.
— Копие на короната на Приам ли? — попита Никой.
— Да. Статуя, ако трябва да съм по-точна. — Йоланте отново погледна Бърти по онзи особен начин. — Онази от остров Тенедос.
Бърти пребледня.
— Знам за нея. Да, това би свършило работа.
— Ъ-ъ, ехо? — обади се Никой. — Мога ли да ви помоля да престанете да си говорите с кодове?
Йоланте се обърна към него.
— Извинявай. Всички знаем историята за Троянската война, как троянският принц Парис избягал в Троя с Елена, красивата млада жена на гръцкия цар Менелай. И гърците, водени от Агамемнон…
— … брата на Менелай… — добави Бърти.
— … отплавали с флот от хиляда кораба за Троя и атакували града, за да си върнат Елена.
— Разбира се, че знам историята — каза Никой. — Освен това гледах онзи филм с Брад Пит. Гърците били брутални мутри, а троянците — все елегантни и изтънчени. Стените на Троя били прекалено яки и войната се забатачила в десетгодишна обсада. Гърците спечелили само благодарение на най-прочутия трик в историята — троянския кон, голям дървен кон, пълен с гръцки войници, който оставили пред портите на града, а троянците си позволили глупостта да го вкарат вътре.
— Да — каза Йоланте. — Това е традиционната история, до голяма степен основаваща се на двата епоса на Омир „Илиада“ и „Одисея“. И освен това е неправилна. Приам не е бил цар. А банкер, царският банкер на Четирите царства, техният ковчежник. И войната не била заради някаква жена. А мащабен набег на гръцки парвенюта с уж благороден произход, които се опитвали да отмъкнат съкровищата, пазени в най-сигурното хранилище на четирите легендарни царства, хранилището на царския банкер в Троя.
— И точно там трябва да идем — добави Бърти. — Защото изглежда, че там ще намерим местоположението на Синята камбана, записано върху короната на Приам. Защото в хранилището има гигантска статуя на Приам с короната.
— Чакайте малко. Нима казвате, че трябва да намерим изгубения град Троя? — изуми се Никой. — Мисля, че един тип вече го е направил някъде през деветнайсети век. Казваше се Шлинкман или нещо подобно.
— Да, Хайнрих Шлиман — каза Йоланте. — Но него го е бивало повече в саморекламата, отколкото като археолог. Намерил е нещо, но не истинската Троя.
— Добре — каза Никой. — Да караме по същество. За да открием камбаната, трябва да открием онази корона на Приам. А за да открием короната, трябва да открием Троя и предполагам, че вие знаете къде всъщност се намира тя.
— Аз знам — каза Йоланте.
— Тогава да…
Никой беше прекъснат от викове и шляпане на стъпки.
— Някой идва. — Той се втурна към вратата…
… и видя сенки, които бързо приближаваха по тунела.
Поне двайсет души.