Над долината на Залцбург, кацнала на върха на висок хълм, се издига крепостта Хохензалцбург.
Тя представлява гигантски средновековен замък с мощни стени и бойници, които се спускат надолу по хълма. Построена през 1077 г., тя се издига над друга скрита мрежа от пещери и тунели.
„И не само това“, помисли си сър Джон Марън, когато частният му самолет зави за кацане на летището на Залцбург и той видя крепостта през прозореца.
През последните петдесет години тунелите и залите под крепостта бяха подсилени и модернизирани, за да приютят множество царски фамилии и антуражите им.
Това беше идеалното място за изчакване на събитието Омега и подготовка за плана на Сфинкса за преобразяване на света с камбаните на сирените след това.
Като стана дума за камбани, докато самолетът кацаше на пистата, Марън забеляза хора да лежат на земята до хангарите и на пътя покрай оградата. Само шепа коли се движеха по улиците на Залцбург — колите на пристигащите владетели и техните фамилии.
Марън кимна.
Камбаната, поразила Мюнхен и после Виена, беше ударила и тук, точно с тази цел.
Нямаше нужда светът да вижда как тайните царски фамилии кацат с частните си самолети тук и се събират в крепостта.
Самолетът на Марън се насочи към един частен хангар.
Около него вече бяха спрени двайсет други самолета, обичайните „Гълфстрийм“ и „Бомбардие“, но също и по-големи — „Боинг 737“ и А340 на наистина свръхбогатите.
Джон Марън се почувства малко неудобно.
Той, Ковчежникът, царският банкер, пристигаше в Залцбург с малък проклет „Бомбардие“.
След събитието Омега в новия свят, създаден от стария му приятел Хардин Ланкастър, известен като Сфинкса, Марън щеше да играе важна роля и нямаше да бъде просто банкер. И когато това се случеше, той щеше да се погрижи да си осигури наистина голям самолет с всичките му екстри.
И все пак сегашният му пост също вървеше с някои привилегии — например като черната лимузина „Майбах“ със затъмнени стъкла, която го чакаше в края на къса червена пътека.
До нея стоеше висок слаб шофьор, който държеше задната врата отворена.
Марън събра нещата си.
Прибра лаптопа си, мобилния телефон и няколко папки в стилно черно кожено куфарче, изработено по поръчка в Подземния свят. Луксозно и елегантно, куфарчето беше също така неуязвимо за куршуми и огън — и на практика представляваше преносим сейф. Въпреки това Марън го закопча с белезници за китката си.
Защото нещата в него бяха важни.
Компютърът, телефонът и разпечатаните документи съдържаха всички финансови данни и координати за контакт за всеки член на тайния царски свят, включително на онези в различни важни правителства и въоръжени сили.
В новия световен ред, когато щяха да се назначават хора на ключови позиции и да се прекрояват граници, тази информация щеше да е жизненоважна.
Самолетът на царския банкер спря пред лимузината и Джон Марън слезе с куфарчето си и се качи на задната седалка. Вратата след него се затвори.
В лимузината вече имаше някой.
Марън се шокира, когато установи, че гледа в дулото на пистолет, държан от пълен брадат мъж с превръзка на едното око.
— Здравейте, сър Джон — каза Мечо Пух.
Марън се извъртя и видя как високият шофьор се настанява зад волана и поглежда назад към него — Стреч.
— Аз съм Заир ал Анзар ал Абас — каза Мечо Пух. — А това е Бенямин Коен. Работим за Джак Уест-младши и бихме искали да дойдете с нас.
Лимузината потегли с мръсна газ.
Влезе в един хангар наблизо, където Марън беше качен в самолета на египетския президент. И преди някой на летището да е разбрал какво става, големият А340-200 отлетя, отнасяйки със себе си отвлечения царски банкер.
Мъж на име Джак
Първа част
Зоуи
Влизам в пълна стая така спокойна, че няма накъде,
и до един, мъжете стават или падат на колене.
Мая Анджелоу,
„Изключителна жена“[1]
Емблема на батальона за специални операции на Ирландия
Джак пазеше копие на своето Писмо от Другата страна в малка кутийка, прикрепена отстрани на каската му.
Знаеше наизуст частта, посветена на Зоуи.
Зоуи, моя съпруго, моя любов, моя сродна душа. Никога не съм обичал някого другиго.