И от него долитаха далечни звуци.
Писъци. Викове. Стрелба.
Звуците на битка.
Насред изстрелите и виковете нечий глас изплака: „Убий ме! Господи, убий ме, моля те!“.
— В що за ад влизаме? — прошепна Зоуи.
— Последната битка във война, в която победителят взема всичко — отвърна Джак. — Да вървим.
Пристъпи предпазливо напред със светещата пръчка и пистолет „Дезърт Игъл“…
… и в следващия миг някаква малка червена фигура скочи с пронизителен крясък от широка шахта в тавана, тупна върху раменете на Джак и тутакси се опита да му отхапе лицето.
Джак спипа нападателя в последния момент: сграбчи дребния човек за гърлото и двамата паднаха на оплетена купчина на стъпалата.
Джак отчаяно се опитваше да сдържа дребосъка, който се зъбеше и ръмжеше като бясно животно. Червеното му татуирано лице беше като излязло от филм на ужасите, кучешките му зъби, изпилени като смъртоносни шипове, щракнаха на сантиметри от носа на Джак.
Джак се дръпна назад и очите му се разшириха от ужас и… разпознаване.
И по-рано беше виждал подобно същество.
В Подземния свят.
Мефисто, зловещият шут на Хадес.
Онзи, който си беше играл с минотаврите, преди да ги убие за забавление на царските гости.
Онзи, който се беше промъкнал на самолета на Джак, когато той отлетя от Подземния свят след Големите игри и който се беше опитал да го убие в съня му.
Но Джак беше обърнал играта и Мефисто беше умрял, засмукан през един от прозорците на самолета.
Този ситен кучи син изглеждаше точно като Мефисто — дребен, но жилав и мускулест, с татуирана червена кожа, от която на места стърчаха хирургически имплантирани костни израстъци, подобни на рогове.
И също като Мефисто, малката гади на можеше да се бие.
Извади отнякъде къс извит нож, който Джак успя да хване, докато летеше към гърлото му.
И тези зъби, остри като бръсначи и щракащи по начин, характерен повече за животно, отколкото за човек…
Бум!
Главата на дребния човек отлетя назад в кървав фонтан, почти откъсната от раменете, когато Зоуи го простреля от упор с пистолета си.
Тялото на нападателя, чиито нокти още бяха вкопчени в якето на Джак, се отпусна и Джак го изрита от себе си и изпъшка:
— По дяволите! Сфинкса ни е оставил гадна малка комисия по посрещането.
Лили се завтече към него.
— Добре ли си?
— Да. Отървах се само с няколко драскотини.
Зоуи погледна с отвращение мъртвия нападател.
— Кой е този, по дяволите? Какво е това, по дяволите?
Тя не беше присъствала на Големите игри в Подземния свят.
— Прилича на Мефисто, онзи шут от Подземния свят — отвърна Джак.
— Той е вандал — каза Истън, който изникна до тях.
— Вандал ли? — попита Лили. — Като онези, които са плячкосали Рим през пети век?
— Да — отвърна Истън.
— Сестра Линда спомена за вандали — сети се Джак. — Каза, че Сфинкса е довел няколко такива в Новодевическия манастир в Москва, когато отишъл там за камбаните на сирените.
— Вандалите са раса дребни воини — каза Истън. — Страховити и свирепи, като бесни кучета. Използват зъбите си в бой. Ядат плът. Но днес са голяма рядкост. Държат ги само най-богатите царски семейства.
— Както Хадес държеше Мефисто ли? — попита Лили.
Истън кимна.
— Доколкото си спомням, сестра Линда спомена, че Сфинкса имал осем от тях — каза Зоуи.
— Вече са седем — отвърна Джак и се намръщи замислено. — Като стана дума за числа, трябва да преценим положението. Да разберем кои са тук и кога са пристигнали.
Той започна да отброява на пръсти всяка група.
— Добре. Сфинкса е дошъл пръв преди двайсет и четири часа, вероятно съпроводен от съветниците си и военни. Има цял ден преднина.
Зоуи кимна.
— Втори са били монасите на Омега, водени от брат Езекил. Видяхме разбития им самолет при входа на това място.
— Трети е бил Дион с неколцина скуайъри на Златната осмица. Чухме как Сфинкса му нареди да дойде тук от Мон Блан, за да му помогне. И накрая, Растор и ние.
— Отново закъсняваме… — започна Лили.
Прекъсна я силен тътен от долния край на тунела.
Експлозия.
Джак инстинктивно се обърна, готов да се затича, но се овладя.
Не биваше да се втурва сляпо в това място. Кой знае какви капани ги чакаха тук.
Огледа тунела около тях.
Каменните му стъпала продължаваха от стена до стена.
Джак свали светещата пръчка към земята и видя, че едно от стъпалата не е изсечено от камъка.