— Всичко е наред. Имах нужда от това. Няма да те лъжа, боли ме, но си права. Не можем да спрем сега.
Джак погледна тунела пред тях.
Правоъгълен, с мрачни каменни стени.
Истън се появи от мрака и каза:
— Тунелът продължава стотина метра напред. После се разклонява. Но само едно от разклоненията е отворено и води към… ами, към трудно място.
— Добре, Истън — рече Джак. — Води.
Джак и Лили вървяха след Истън и Усмивката по правия каменен тунел.
От Растор нямаше и следа.
След като бе унищожил сталактита във входната пещера, той явно беше побързал да настигне другите си съперници в Лабиринта.
Както беше казал Истън, след стотина метра стигнаха до разклонение.
Тунелът се раздвояваше — продължаваше както напред, така и под прав ъгъл надясно.
Но правата част беше запречена от пода до тавана от плътна метална врата, покрита с йероглифи на Тот.
Изваяните символи блестяха матово под лъча на фенера, монтиран на каската на Джак.
Лили си знаеше задачата.
Пристъпи напред, погледна знаците и започна да превежда:
Животът е властване, Смъртта е живот. Пристигаш тук предизвикан, затова Императорският път е затворен за теб.
Сега Лабиринтът изпълнява ролята си.
В него, както и навън, Животът предхожда Смъртта. Изкачи върха на Живота или седни в прегръдката на Смъртта, за Омега няма значение.
Защото за да избегнеш края на всички неща, трябва да победиш невъзможния Лабиринт.
Лили погледна металната стена, която им пречеше да продължат право напред по тунела.
— Това трябва да е Императорският път, краткият път до края на Лабиринта.
Джак също огледа преградата.
— Но е затворен, защото Сфинкса не е дошъл тук сам и непредизвикан. Той има съперници и затова трябва да мине по дългия път и да победи Лабиринта като всички останали.
Лили се намръщи.
— Някаква идея какво означава това „изкачи върха на Живота или седни в прегръдката на Смъртта“? Надявам се, че не е още някое човешко жертвоприношение.
— Не знам — загрижено отвърна Джак. — Засега.
Той се обърна надясно — единствената посока, в която можеха да продължат.
Тунелът там беше по-къс. Продължаваше десетина метра, след което свършваше в по-широко пространство. Оттам полъхваше лек ветрец.
Джак тръгна напред, спря в края на тунела и промълви:
— Е, това вече е интересно.
За втори път за деня Джак се озова застанал на корниз в края на тунел, свършващ с пропаст.
Тази шахта обаче беше много по-тясна от предишната — беше широка не повече от трийсет метра — и тунелът на Джак се намираше в горната част, до равния таван. Беше с правоъгълна форма и отвесни стени, които чезнеха надолу в мрака.
Срещу Джак имаше шест отвора на тунели. Четири бяха на стената срещу него, а другите два — на страничните стени.
И шестте отвора бяха с трапецовидна форма и с изящна украса. Пред всеки имаше малък корниз, стърчащ напред като балкон.
Имаше една зловеща подробност — от двете страни на всеки отвор стоеше по една сива статуя с човешки очертания, подобна на онези, които бяха видели в първата пещера — сребърни, покрити със сив камък.
Още по-зловещото беше, че статуите, които „пазеха“ третата врата отдясно, се бяха разчупили — приличаха на яйца, които са се спукали отвътре и сега бяха само празни отворени черупки.
По тавана минаваха шест линии скоби, които започваха непосредствено над тунела на Джак, продължаваха към всеки от шестте отвора и свършваха на три метра и половина над всеки вход.
Джак моментално се сети за предназначението на камерата.
— Трябва да се мине през тавана и да се скочи при правилния отвор.
— Само че кой да избереш? — отвърна Лили. — Откъде да разберем кой е правилният?
Джак се замисли.
Извади мумифицираната глава на Имхотеп, чиято потъмняла суха кожа беше покрита с татуировки.
— Лили, би ли ми прочела отново написаното върху черепа?
Лили се наведе към главата.
— Разбира се. Надписите са навсякъде, между всички останали символи и рисунки. Пише неща като: Върви напред или умри, защото Лабиринтът се затваря; всяка негова част остава отворена само за едно завъртане. Щом минеш блестящото стълбище, няма връщане назад. За да намериш безкрайния тунел, мини през вратата под образа на Нингизида. В тунела винаги завивай наляво. Не говори в присъствието на златните — можеш да преминеш единствено в мълчание. Не поглеждай лицата им, защото очите ти ще престанат да виждат. Пази се от течния огън. И накрая: Животът е властване, смъртта е живот. Но няма измъкване от върховния избор. Пред лицето на Омега не можеш да скриеш истинските си желания.