Джак слушаше внимателно.
— Върви напред или умри… — повтори той. — Точно това преживяхме току-що. Сфинкса е стигнал тук преди около ден и първата част се затвори. Била е отворена само за едно завъртане на Земята.
Той огледа мумифицираната татуирана глава.
— Щом минеш блестящото стълбище, няма връщане назад. Това е входният тунел. След като двамата с онзи вандал паднахме върху металното стъпало в тунела, големият камък падна зад нас и не можехме да се върнем. Трябваше да продължим напред и да скочим на моста. — Той се обърна към Лили. — Преди ни се наложи да бързаме и не си дадохме сметка колко конкретни са указанията. Това са инструкции за преодоляване на всяка част от Лабиринта.
— Трябва да приемем, че Сфинкса също разполага с тях — каза Лили. — Както и монасите на Омега и Растор…
Джак продължаваше да се взира в древния череп.
Очите му се присвиха, когато забеляза нещо.
— Чакай малко… — бавно каза той. — Това не са само инструкции, изписани между случайни символи и рисунки. Това е карта, истинска карта…
— Какво искаш да кажеш? — не разбра Лили.
Но Джак вече си мърмореше възбудено, докато се взираше още по-внимателно в татуировките.
— Тези неща в центъра са петте входни тунела, които се събират в една точка… което означава, че сме тук. Господи, това е спирала…
— Какви ги говориш? — попита Лили.
— Добре, виж. — Джак посочи центъра на татуирания череп:
— Това е карта, която започва в центъра и се разклонява навън и наоколо в спирала, въртяща се по часовниковата стрелка. Ето, ние току-що минахме през тази средна част, онази с петте линии, които се събират в една точка. Сега сме вдясно от нея, под този анкх. Но ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш, че нямаш друг избор, освен да продължиш надолу, към това правоъгълно помещение, от което започват шест линии — четири пред нас и две отстрани.
Докато изучаваше картата, Джак забеляза, че в двата й срещуположни края, на три и на девет часа, са изобразени два прочути древни символа на дърво — Сефирот, Дървото на живота в Кабала отляво, и нордическото Дърво на смъртта отдясно.
Той си спомни, че майка му Мей беше видяла същите две свещени дървета едно до друго в най-тайното хранилище на Ватикана:
Замисли се за двата древни символа.
Те си приличаха по сходно подредените линии и кръгове и лесно можеха да се объркат. Но все пак бяха различни. Дървото на смъртта имаше тънки линии и девет кръга, докато Дървото на живота имаше дебели линии и десет кръга.
И макар да бяха подобни, те идваха от много различни места на света.
В доктрината на Кабала, произлизаща от района на Палестина, Дървото на живота водеше смъртните през различните етапи на просветление до „Небето“.
От друга страна, Дървото на смъртта произхождаше от Северна Европа, където било известно като Игдрасил — дървото, на което бил обесен Один. То представляваше мрачния отвъден свят Хел, или ад.
Джак си спомни също, че на Големите игри някой беше споменал на един дъх четирите легендарни царства, трите тайни града и „двете свещени дървета“. Те бяха важни.
— Всичко се събира в едно… — промълви той. — Тук. Сега. На това място.
Той прокара пръст по черепа в посока на часовниковата стрелка, като започна от центъра и продължи по спирала навън:
Сега, когато се вгледа още по-внимателно, забеляза тънки нащърбени линии, които свързваха някои от изображенията по края на черепа, което потвърждаваше теорията му.
— Започваш в средата и ако вървиш в кръг през различните части на Лабиринта, като минеш през Дървото на живота на девет часа, накрая стигаш до последния символ, Дървото на смъртта в дясната част на три часа, където вероятно се намира Тронът.
Двамата с Лили се спогледаха.
— Лабиринт от лабиринти — каза тя. — А затвореният тунел е бил Императорският път — кратък и пряк път към Дървото на смъртта и трона. Но както каза, той е затворен, така че сега всеки трябва да мине по дългия път.
— Точно така — каза Джак. — Значи сега сме тук, в този правоъгълник, от който започват шестте линии.