Двамата погледнаха към бездната пред тях и скобите, водещи през тавана до шестте отвора и техните корнизи.
— Тези линии върху черепа ми приличат на тунели. Дълги, сложни, безкрайни тунели — каза Джак. — Но само един от тях стига до Дървото на живота на девет часа. Така че трябва да изберем правилния тунел.
— Тогава да започнем с инструкциите — каза Лили. — Следващата гласи: За да намериш безкрайния тунел, мини през вратата под образа на Нингизида. Добре, кой или какво е Нингизида?
— Нингизида е много старо асирийско божество, традиционно изобразявано като две змии, увити около прът, подобно на кадуцей — каза Джак. — Освен това е бил известен като бог на Дървото на живота. Християнството, което често краде от други древни религии, на практика го е поставило в Райската градина като змията, която изкушила Ева да яде от ябълката от свещеното дърво. Ти беше малка тогава, но във Висящите градини на Вавилон открихме яма, носеща името на Нингизида. Беше пълна със змии.
— Богът на Дървото на живота — повтори Лили, загледана в изображенията над шестте отвора на тунелите. — Всички приличат на Дървото на живота, плюс змия. Но ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш, че има и малки разлики. Трябват ти сериозни исторически знания, за да минеш през това място, но то е замислено и да те обърка. Да те накара да бързаш и заради това да сбъркаш.
— Права си — кимна Джак, когато видя какво има предвид тя.
— Ето, три от тях изобщо не са Дървото на живота — каза Лили. — А всъщност са Дървото на смъртта.
— Онова — рече Джак и посочи второто изображение отдясно. — Това е Дървото на живота. Дебели линии, десет кръга. И две змии, увити около него. Нингизида.
Лили го изгледа многозначително.
— Ако грешиш и ако този тунел — или по-скоро тези тунели — са наистина безкрайни, ще изминем доста голямо разстояние, преди да си дадем сметка, че сме тръгнали по неправилния път.
— Сама каза, че всичко се свежда до знанието. Тези капани и избори са поставени, за да могат само подходящите хора — достойните — да стигнат до края на Лабиринта. Изборът тук е върховното изпитание на познанието — готов ли си да заложиш своя живот и живота на спътниците си на онова, което знаеш? Аз съм готов и ще го направя.
И отново посочи втория отвор отдясно.
— Онзи е.
— Добре, стой тук, аз отивам първа — каза Лили.
— Ама чакай малко…
— Не — твърдо го прекъсна Лили. — Ти винаги отиваш пръв. Трябва понякога да ме оставяш аз да водя и сега е един от тези моменти, още повече че все още не си на себе си.
— Добре — отстъпи Джак.
Лили се пресегна, хвана се за скобите в тавана и тръгна на ръце над тъмната бездна.
Джак гледаше напрегнато как тя се прехвърля от скоба на скоба.
След минута придвижване по този начин Лили стигна до другата страна на шахтата и увисна за момент над корниза пред отвора на тунела, избран от Джак.
Преживяването беше наистина плашещо.
Висенето високо над бездната объркваше преценката й за разстояние и преди да се пусне, тя искаше да е абсолютно сигурна, че се намира наистина над корниза, а не малко преди него.
Пусна се от скобата…
… и скочи.
Джак, който гледаше от другата страна, затаи дъх.
Но Лили се приземи благополучно на балкона и се обърна да му се усмихне и да вдигне палци.
Джак издиша.
— Сега съм аз — каза той на Истън. — После ти и накрая Усмив…
Прекъсна го внезапен силен гърмеж.
Изстрел.
Последван от още няколко.
И от един от другите пет тунела долетяха паникьосани викове.
— Давай, давай, давай! Мамка му! Точно зад нас са!
— Очите ми! Не виждам! — изплака друг глас.
Лили също чу виковете и се обърна.
Гласовете идваха от тунела до нейния, онзи със счупените „статуи“ черупки.
Лили се загледа с напрегнато очакване към отвора.
Хвърли разтревожен поглед към Джак и Истън, които още бяха от другата страна на шахтата, и прошепна:
— Избрали са погрешен тунел.
Другите, които и да бяха те, бяха избрали онзи тунел и явно бяха вървели по него известно време, преди да осъзнаят, че са сбъркали. Но когато бяха тръгнали обратно, двете „статуи“ пазачи при входа се бяха измъкнали от черупките си и бяха влезли вътре да ги убият.
Един мъж изскочи от тунела, като се олюляваше и препъваше, и се просна по очи на балкона.
Беше облечен в чисто черния боен екип на рицарите на Златната осмица, но беше млад. Явно беше скуайър.
Младият наемник изпъшка от болка.