Докато се мъчеше да се изправи, посегна към стената на входа — опипваше я, сякаш е сляп — и докато го правеше, Лили изтръпна и се сви.
От ръката му висеше някаква бледа връв, само че не беше връв.
А кожата му.
Стопената му кожа.
Зашеметената Лили се взираше в скимтящия млад мъж.
Черната му каска беше странно деформирана. Сякаш беше изгубила формата си под въздействието на висока температура и се бе стопила върху скалпа му, превръщайки се в едно цяло с главата.
И тогава Лили видя лицето му.
Освен че беше покрито с мехури, в него имаше нещо наистина гротескно.
Под очите на младия скуайър имаше струйки бяла течност. Те се спускаха по бузите му, сякаш наемникът плачеше мляко.
— Какво, по…?
Лили осъзна какво всъщност е тази течност.
— Боже господи… — промълви тя. — Не поглеждай лицата им, защото очите ти ще престанат да виждат — цитира тя надписа върху черепа.
Ослепеният скуайър успя да се надигне, като оставяше по стената петна от полувтечнената си кожа.
Заскимтя, обзет от ужас:
— Мамо, мамо, помогни ми, мамо…
Закоравелият убиец викаше собствената си шибана майка.
— Мамо, моля те…. а-а-а-а!
С шокираща внезапност една златна метална ръка се пресегна от мрака на тунела и дръпна скуайъра обратно в тъмното.
Последва хрущящ звук и миг по-късно откъснатата глава на наемника се изтърколи от тунела и падна в пропастта.
Лили преглътна.
От другата страна на шахтата, на трийсетина метра разстояние, Джак също се взираше шокиран в сцената. Беше видял всичко.
И тогава и той, и Лили чуха вик от другия тунел.
— Махнете се от пътя ми!
Глас, който и двамата познаваха.
Гласът на Дион Десакс.
За наносекундите, необходими на мозъка да обработва информацията, докато гледаше стоящата сама Лили от другата страна на шахтата до тунела и хаоса около нея, Джак разбра какво се е случило.
Това изпитание наистина беше свързано единствено със знанието.
Ден по-рано Сфинкса беше влязъл в Лабиринта, следван от Езекил и неговите монаси на Омега; и двете групи бяха изучавали традициите, свързани с Върховния лабиринт, така че знаеха за неща като Императорския път, Дърветата на живота и смъртта и Нингизида.
Дион беше пристигнал след тях. Джак си спомни прехванатото радиосъобщение, с което Сфинкса викаше Дион в Лабиринта и му нареждаше да вземе със себе си скуайъри на Златната осмица.
И Дион се беше подчинил и беше изпълнил заповедта.
Но той не разполагаше с необходимите знания.
Разглезеният царски син, открай време уверен, че ще стане владетел само благодарение на произхода и богатството си, не беше внимавал в часовете по история. И не беше знаел за Нингизида.
И затова беше избрал погрешния тунел.
Явно беше вървял по него известно време — вероятно часове, — преди да стигне до задънен край.
После е обърнал назад и е вървял още толкова часове наред в обратната посока…
… за да открие, че каменните статуи при входа на тунела са оживели, а с тях — като се има предвид златната ръка, която се беше пресегнала да сграбчи ослепения скуайър — може би и още нещо.
На корниза Лили тъкмо стигаше до същото заключение… когато най-неочаквано втори скуайър залитна от отвора на съседния тунел.
Подобно на първия, бронята и кожата му бяха ужасно стопени. Но каската на този липсваше.
Лили виждаше, че косата му е изгоряла и кожата на лицето му се е стопила до кокал. Скуайърът държеше алпинистко въже в едната си ръка и се озърташе уплашено.
Беше изпаднал в тотална паника и търсеше начин да избяга.
Примижа.
Очите му не бяха така поразени, както на първия. Макар да бяха изгубили течност, той очевидно още можеше да вижда, но това несъмнено изискваше усилия.
За въжето в ръката му беше вързана абордажна кука.
Миг по-късно самият Дион Десакс също изскочи от тунела и изблъска скуайъра от пътя си.
Лили моментално видя характерната черта на младия цар — полупрозрачната пластмасова маска, която носеше над обезобразената си долна челюст и която покриваше отвратителната рана, която беше получил в края на Големите игри, когато Алби го беше прострелял в лицето.
Неговите очи също бяха частично стопени. Но тялото му беше непокътнато.
Нагорещеното вещество, попарило хората му, не беше докоснало него. Типично за Дион. Несъмнено се беше крил зад скуайърите.
Дион извади късмет, че беше излязъл на балкона, защото миг по-късно златната хищна ръка отново се стрелна от сенките на тунела, сграбчи скуайъра за гърлото и го дръпна обратно в мрака.