Докато беше завличан в тунела, скуайърът изкрещя и пусна въжето с куката.
Дион го хвана.
И без нито миг колебание се метна от балкона към съседния корниз — този на Лили, — като държеше куката в протегнатата си дясна ръка.
Тя се закачи за ръба на корниза.
Лили за момент се вцепени.
Този човек — този зъл младеж, който веднъж й беше казал, че след като се ожени за нея, ще я изнасилва всяка нощ с брат си Зайтан — сега висеше в краката й над пропастта.
Първата й мисъл беше да изрита куката, но можеше ли наистина да направи подобно нещо?
И още как.
Тя пристъпи бързо напред и вдигна крак да изрита куката.
— Не бързай толкова — каза Дион и ужасните му полустопени очи се обърнаха нагоре към нея. — Или си отиваш с мен.
Докато стискаше куката с дясната си ръка, й показа лявата — в която държеше граната.
Джак гледаше безпомощно как на трийсет метра от него Дион се качва на корниза на Лили.
Това беше буквално най-лошият му кошмар — този царски задник да разполага със съдбата на дъщеря му.
Извади пистолета си. Може би щеше да успее…
— Застреляш ли ме, гранатата избухва и тя умира с мен, капитане! — извика Дион през шахтата.
Джак изруга.
Дион се изправи на корниза.
Лили стоеше срещу него. Той беше една стъпка по-висок от нея.
Погнусата й явно се беше изписала на лицето й.
Дион се подсмихна подигравателно.
— Стига, скъпа. Толкова ужасно ли изглеждам?
С полупрозрачната маска и млечнобялата течност, който сълзеше от очите му, отговорът беше повече от категоричен.
— Напълно заслужено за отрепка като теб, Дион. Винаги си бил особено придирчив към външния си вид.
Той трепна. Агонията, в която се намираше, беше очевидна.
— Но аз се промених. Научих се да живея с болката. Първо лицето ми, сега очите. Хората ми погледнаха златния вътре и очите им се втечниха напълно, но аз само го зърнах и затова моите само ме болят адски. Успях да се върна, само за да се натъкна на двама сребърни.
Той погледна корниза, на който стояха, и отвора на тунела.
— Ти обаче явно знаеш много добре накъде отиваш. Благодаря, че ми показа пътя. — Той отново се подсмихна. — Винаги си била умна малка кучка, Лили. Мразех те заради това. Да видим дали си достатъчно умна, за да избегнеш това.
Извади пистолет, насочи го право в челото на Лили и преди тя — или Джак, който гледаше от другата страна на шахтата — да успее да направи каквото и да било, стреля.
По някакъв необясним начин Дион пропусна.
Това го изненада донемайкъде.
Намираше се само на метър и половина от Лили. Никой не може да пропусне от такова разстояние.
Лили се възползва от шока му. Движенията й бяха мълниеносни.
Тя скочи напред, сграбчи лявата ръка на Дион, която държеше гранатата — като държеше взривателя притиснат, — и с другата си ръка го фрасна право в носа.
Носът на Дион се счупи, пръсна кръв и той изпъшка и залитна крачка назад.
Докато Дион залиташе, Лили изскубна гранатата от ръката му — като продължаваше да стиска взривателя — и го фрасна отново и отново, всеки път по вече счупения нос.
— Понасяш болка, а? — яростно рече тя. — Е, ето ти тогава болка.
Всеки удар беше зареден с море от гняв, омраза, отмъщение.
Тя го фрасна още четири пъти по носа, превръщайки го в кървава каша.
Дион се олюляваше под ударите й.
После петите му докоснаха ръба на корниза и новоизлюпеният цар на Подземното царство, доскоро красив и богат принц с жени и пари, който нямаше никакви грижи на този свят — погледна Лили с обезобразената си челюст, счупен нос и полустопени очи.
— Стига, Лили, можем да…
— Искаше да ме държиш като секс робиня и да ме делиш с брат си, боклук такъв. Познай какво — избра неподходящото момиче. Да видим дали ти ще избегнеш това.
И с тези думи напъха гранатата в панталона му и го блъсна от ръба.
Дион полетя с писък от корниза.
Беше пропаднал около три метра, когато гранатата се взриви, разкъса го през средата и той полетя в бездната на две парцаливи парчета.
И изчезна в безмълвния мрак на шахтата.
Дионисий Десакс, гадният син на Хадес, вярното протеже на Сфинкса, жестокият принц, който заедно с брат си Зайтан беше изтезавал жени и беше ходил на лов за минотаври, най-сетне беше мъртъв.
Като използваха скобите на тавана, Джак, Истън и Усмивката прекосиха шахтата и стигнаха до Лили на корниза.
Щом Джак скочи до Лили, тя се хвърли в обятията му и се разплака.