Истън спря на няколко крачки зад тях, без да смее да се намеси.
Лили посочи Джак с пръст.
— Така, слушай, и ме слушай добре, защото ще го кажа само веднъж и искам да го кажа само веднъж. Остави тези мисли засега. Сложи ги в кутия в дъното на ума си, някъде, където няма да ти се пречкат. После можеш да им се отдадеш изцяло, но точно сега ти и аз имаме вселена за спасяване. Зоуи участваше в тази мисия и ако точно сега се откажеш, ще обезсмислиш всичко, за което се бореше и тя.
Очите на Джак се напълниха със сълзи.
Лили ги видя. На нея също й се плачеше — идеше й да си изплаче очите, — но все още не можеше да го направи.
Трябваше да му набие становището си в главата.
— Няма да стоя тук и да твърдя, че случилото се не е гадно. Адски е гадно, но ти си Джак Уест проклетият Младши. Намери Седемте чудеса на света и Шестте свещени камъка. Ти си петият най-велик воин, който спечели Големите игри, и не си стигнал дотук само за да стигнеш дотук! Ти никога не се предаваш, дори когато висиш на нокти и всички шансове на света са против теб!
И тогава гласът й трепна и тя вече не можеше да сдържа сълзите си.
— Ще я видиш отново, татко. Ще я видиш. Но засега все още си тук. И имаме да спираме едни наистина лоши типове. Скърби по-късно, не сега. Цял живот съм те гледала и съм се чудила какво е онова, което те прави герой. И разбрах какво е. Ти се опитваш, когато всеки друг си мисли, че дори не си заслужава да го правиш, когато шансовете са наистина против теб или когато приятелите и близките ти са ти отнети. Правил си го през целия си живот. И може би най-трудният пример за това е да продължиш без Зоуи, но ти си такъв. Ти правиш това. Все още имаме работа за вършене и наистина искам да си напълно съсредоточен върху нея!
Тя млъкна.
Погледът на Джак още беше забит в земята.
После той бавно започна да кима.
Когато вдигна очи към нея, в тях имаше пламъци.
— Разбирам, дечко — тихо каза той.
Лили го прегърна.
— Добре, татко, ужасно съжалявам — каза тя, вкопчена в него.
Джак само я прегръщаше, без да отговори.
После се пуснаха и заедно продължиха напред по безкрайния коридор.
— Хубава реч, между другото — каза той.
— Само не искай да я произнасям отново. Просто избълвах всичко. Изблик на честност, предполагам.
— Следващия път ми кажи какво мислиш наистина.
— Нали семейството е за това — каза тя, хвана го за ръка и двамата продължиха напред в мрака.
През повечето време тунелът или се спускаше равномерно в кръгове, или продължаваше право напред по дълги равни участъци.
На няколко пъти водеше нагоре с широки стъпала, които заемаха цялата ширина на тунела.
В желанието си да настигнат съперниците Джак, Лили, Истън и Усмивката преминаваха в крос спускащите се и равните участъци. И вървяха, когато тунелът се изкачваше.
— Минотаврите в Подземния свят разказват история за този Лабиринт — каза Истън по време на едно от дългите изкачвания по широките стъпала. — Стара и прочута история. За принц на име Тезей и за минотавър, наричан Астерий.
Джак кимна, без да спира.
— Да. Това е много прочута легенда и извън Подземния свят.
Очите на Истън блеснаха.
— Наистина ли? Историята за злия принц Тезей и минотавъра герой, когото оставил да умре в Лабиринта? Еха!
Лили, която вървеше до Истън, повдигна вежди.
— Не съм много наясно с цялата история за Тезей и минотавъра, Истън. Тъй като и без това нямаме какво друго да правим, докато вървим, защо не ни разкажеш каква точно версия на историята знаеш?
Истън кимна ентусиазирано.
— Разбира се, госпожице Лили. Легендата е страхотна.
И започна да разказва…
Когато прочутият воин Херакъл спечелил Големите игри в Подземния свят за цар Зевс, Зевс отишъл във Върховния лабиринт.
По това време брат му Посейдон бил Цар на морето. В знак на почит към всесилния си брат Посейдон изпратил сина си, принца Тезей, да съпровожда Зевс в Лабиринта. Тезей бил лош човек, жесток принц. Той взел със себе си трима по-нисши принцове като спътници на Зевс.
Зевс имал и друг брат — Хадес, владетелят на Подземния свят. Той дарил на Зевс девет минотавъра, които да носят припасите и екипировката му в Лабиринта. Водачът на тези минотаври бил Астерий.
Астерий бил умен минотавър. Честен и трудолюбив. И много се гордеел със задачата си.
След като използвал Императорския път да стигне до трона и да предотврати Омега, Зевс понечил да си тръгне. Но принц Тезей му казал, че иска да поостане, да разгледа изумителния Лабиринт. И Зевс си тръгнал сам.