Тезей останал с тримата си приятели и най-неочаквано те започнали да избиват минотаврите носачи.
— Чакай. Започнали да ги избиват ли? — възкликна Лили. — Защо?
— За развлечение. Мнозина членове на царските фамилии мислят минотаврите за тъпи животни. Които не стават за нищо освен за тежък труд и убиване. Тезей бил такъв.
— И какво станало после? — тихо попита Джак.
— Тезей и другите принцове започнали да избиват минотаврите. Преследвали ги със смях из коридорите на Лабиринта, пробождали ги със стрелите и ги съсипали с мечовете си. Било ужасно. Минотаврите пищели и плачели, докато загивали от ръцете на младите принцове.
Но един минотавър, Астерий, успял да избяга. Не само да избяга, но и да обезоръжи и убие един от приятелите на Тезей. Ранил други двама и дори успял да срази самия Тезей в двубой.
Когато Тезей паднал ранен, Астерий излязъл от Лабиринта и видял Зевс в далечината, при лагера си от шатри. Тогава Астерий побягнал в другата посока, през планините в пустинята.
Когато излязъл от Лабиринта, Тезей излъгал Зевс — казал му, че минотаврите се разбунтували и започнали да нападат принцовете, така че се наложило да ги избие и само той успял да се спаси жив. Не казал на Зевс, че именно той убил двамата си ранени другари — че ги довършил, за да не могат да разкажат истината за случилото се.
От онзи ден насетне Тезей бил смятан за велик герой — онзи, който избил злите минотаври, които сигурно биха убили и самия Зевс. И също от онзи ден хората започнали да гледат на минотаврите като на измамни и ненадеждни същества и започнали да се отнасят с тях по-лошо, отколкото и с кучетата.
— Защото победителите пишат историята — рече Джак.
Истън кимна тъжно.
— Да.
— И след години и безброй преразказвания версията на Тезей станала историята, която знаем всички — каза Лили. — Мъртвите му приятели станали изпратени като жертва младежи, Астерий станал чудовището в Лабиринта, а Тезей — храбрият герой, който влязъл в Лабиринта, за да го убие. Ама че изрод.
— Но това не е краят — каза Истън. — След като избягал от Лабиринта, Астерий поел на дълго пътуване. След много премеждия успял да се върне в Подземния свят и разказал на минотаврите историята си. Минотаврите били много горди с него. Криели го от Хадес. Астерий живял в почит — но и скрит — в града на минотаврите в Подземния свят. Когато умрял, бил погребан с почести под светилището в най-свещения храм в града. Това е истинската история за Астерий и злодея Тезей.
Джак поклати глава и продължи по тунела, замислен върху разказа. Лили също се умисли.
И двамата знаеха от горчив опит, че историята е странно нещо. Че се преобразява във времето с всяко преразказване.
Достатъчно беше да се промени една дума, за да се променят цели истории. Като например с крал Кнут[3] — много мъдър крал, който казал, че не може да задържи прилива. А останал в историята като горд крал, който си мислел, че може да задържи прилива.
Дори скорошни исторически събития като смъртта на Кенеди и принцеса Даяна ставаха толкова забулени в неистини, слухове и инсинуации, че никой не знаеше какво точно е станало.
С митовете беше още по-лошо.
Щом не можеш да си сигурен какво всъщност се е случило с принцеса Даяна през 1997 година, как изобщо би могъл да знаеш каква е била истинската история за Тезей и минотавъра, случила се някъде около 1200 година преди новата ера?
Джак се обърна към Истън, без да забавя крачка.
— Благодаря, че ни разказа тази история, Истън. Хубаво е да се знае и версията на Астерий за нея.
Стигнаха до края на стъпалата и видяха пред себе си поредния дълъг равен участък.
Смътно светещите алени сфери в тавана продължаваха в далечината, като ставаха все по-малки и по-малки.
Джак въздъхна.
— Добре, народе. Отново крос.
Подтунелите
След няколко километра по новия равен участък на тунела стигнаха до нещо, на каквото не се бяха натъквали досега.
Спряха предпазливо.
Чупка в тунела.
Осем каменни стъпала се спускаха надолу и свършваха с равна част, дълга двайсетина метра и завършваща с други стъпала, водещи нагоре.
Джак се спусна предпазливо и спря на предпоследното стъпало.
Малкият подтунел беше частично наводнен.
Подът му беше покрит с вода, дълбока около една стъпка.
В средата на тунела имаше висок до кръста каменен пиедестал с отпечатък на длан върху горната част.
3
Кнут Велики, крал на Англия (1016–1035), Дания (1018–1035) и Норвегия (1028–1035) — Б. пр.