Беше направено от някакъв метал. И блестеше матово.
— Блестящо стъпало — тихо рече Джак. — Лили. Ти преведе част от написаното върху черепа на Имхотеп. Какво беше онова за някакво блестящо стъпало?
Лили погледна мумифицирания череп в раницата си — главата на египетския архитект и мислител Имхотеп, цялата покрита с татуировки.
После прочете един от текстовете, написани на Словото на Тот.
— Тук пише Щом минеш блестящото стълбище, няма връщане назад.
Джак се намръщи.
— Значи това е някакъв праг…
— Капитан Джак — малко настоятелно го прекъсна Истън.
— Да?
— Още нещо за вандалите. Мефисто беше необичаен вандал. Живееше сам. Уби партньора си на майтап. Обикновено вандалите работят по двойки.
Джак рязко се обърна.
— Чакай, какво?
И погледна нагоре към тъмния отвор в тавана на тунела точно в мига, когато втори вандал скочи от него с оголени зъби, вдигнат нож и пищящ като разярено животно!
Малкият убиец с червено лице се стовари върху Джак и двамата се затъркаляха надолу по стълбите през металното стъпало…
… и на мига откъм тъмния таван се разнесе зловещ стон.
Звукът от стържене на камък по камък.
Капан.
Лили и Зоуи погледнаха нагоре, а Истън се хвърли да помага на Джак.
Миниатюрният вандал беше същинско кълбо от свирепа енергия. Изсъска яростно и се метна с нож в ръка към Истън, но беше спипан насред скока си, буквално хванат във въздуха от… един от бледоликите.
От същия бледолик, чието метално лице без очи беше одраскано, докато се беше претърколил под спускащата се каменна плоча, която запречи входа на Лабиринта, и се беше сдобил с извит белег, приличащ на крива усмивка.
Лишеният от емоции автомат държеше мятащия се вандал на един метър от земята с роботската си ръка. Хватката му беше като на менгеме.
— Убий го — нареди Истън.
Бледоликият се подчини незабавно, като стисна юмрук. Чу се рязко изхрущяване, когато вратът на вандала се прекърши. Автоматът пусна трупа на малкия убиец на пода.
Джак се изправи, като местеше поглед от мъртвия вандал към бледоликия с издрасканата усмивка и обратно.
— Благодаря, Усмивка — каза той.
Стържещият звук над тях се засили.
— Май току-що прекрачих блестящото стъпало и задействах някакъв капан. Да се махаме. Хайде! Хайде!
Всички се втурнаха напред.
Намираха се на трийсет метра надолу по тунела, когато огромен камък с формата на куб падна от тавана в тунела, запълвайки идеално прохода, и започна да се плъзга надолу след тях.
Тичаха надолу по тунела с всички сили.
Джак водеше, като поглеждаше правоъгълния отвор в края на прохода.
От него още се лееше слаба светлина. Когато приближи, Джак видя, че отворът е всъщност с размерите на портал.
Останалите тичаха по тунела с него, а зад тях тежкият кубичен камък буботеше и се плъзгаше по стъпалата, като постепенно набираше скорост.
Беше огромен.
Тежеше сигурно трийсет тона. И запълваше изцяло тунела.
Джак стигна до отвора в края на тунела и спря със залитане.
— Опа…
Зоуи се озова до него.
— Защо спря…? Ох, не.
Джак погледна назад към трийсеттонния камък, който се плъзгаше надолу по тунела.
— Имаме сериозен проблем.
Проблемът беше, че тунелът просто свършваше.
Най-долното стъпало на стълбището водеше към празно пространство и те се намираха на малък перваз, изсечен в колосална отвесна скала, гледаща към огромна пещера…
… в която вече бушуваше безумна битка със свистящи куршуми и взривяващи се гранати…
… а плъзгащият се камък ускоряваше по стъпалата зад тях, за да ги изхвърли от ръба.
Джак прецени, че разполагат с двайсетина секунди.
Най-напред погледна огромната пещера.
Никога не беше виждал нещо подобно.
Стените, мостовете и другите повърхности бяха изработени от три материала — груба неравна скала, гладък сив камък, подобен на гранит, и излъскан метал с цвета на бронз.
Джак и екипът му се намираха високо горе от едната страна на гигантска бездънна пропаст, която чезнеше в непрогледен мрак.
Централното място в пещерата се заемаше от колосален сталактит с размерите на петнайсететажен блок, който висеше от тавана.
В горната си част, където беше най-широк, сталактитът изглеждаше направен предимно от естествена скала, но по-надолу, където се стесняваше, беше изработен от двата добавени материала — метал и сив камък.