— Прилича на течност в тънка мембрана. И мембраната лесно може да се спука при удар. „Пази се от течния огън“.
— Мислиш, че това е стопило кожата и дрехите на онези, така ли? — попита Лили. — И бронзовите?
— Аха — отвърна Джак.
Продължиха да вървят напред и надолу.
Най-накрая стигнаха до момент, в който Джак знаеше, че трябва да рискуват и да спрат за почивка.
Усмивката остана на стража, докато те поспаха два-три часа.
Джак спа лошо, измъчван от кошмари.
Когато се събуди, завари Лили да седи до него и да го гали по рамото.
— Спокойно. Всичко е наред, татко.
— Благодаря, дечко.
Станаха и продължиха по безкрайния тунел. След още два часа се натъкнаха на нещо, което не бяха виждали досега.
Разклонение.
Тунелът се раздвояваше.
— Сега накъде? — попита Лили. — Наляво или надясно?
Джак я погледна озадачено.
— Не знам.
Тайният царски свят II
Троя, царският редут и червената звезда на хоризонта
Троянци, пазете се от коня!
Боя се от данайците дори когато носят дарове.
Вергилий, „Енеида“
Остров Тенедос Егейско море
Недалеч от турския бряг
27 декември, 09:00
Хидропланът се приводни край Тенедос, особено невзрачен остров недалеч от входа на Дарданелите.
По права линия Тенедос се намира на двайсетина километра от хълма Хисарлък в Турция, където се смята, че се е намирал прочутият град Троя.
Но до Тенедос не пътуват туристически автобуси или корабчета. Островът е тих и спокоен, единствените хора на него са местните жители.
В хидроплана се намираха Никой Блек, Йоланте и Бърти. Бяха пътували насам през нощта, като спряха само за кратка почивка.
По пътя се бяха свързали с Мечо Пух и Стреч и бяха научили за дръзкото им отвличане на царския банкер сър Джон Марън от летището на Залцбург в Австрия.
Йоланте се намръщи.
— Много дързък ход, господа. Определено напълно неочакван за всички от царския свят. Но внимавайте. Марън е безскрупулен. Не го изпускайте от поглед.
Мечо Пух и Стреч им съобщиха също за пръскането на царските фамилии по целия свят и как те бързат час по-скоро да стигнат до три убежища — Сиан в Китай, крепостта Хохензалцбург в Австрия и Рейвън Рок в Америка, което беше най-важното.
— Ето как богатите и могъщите се подготвят за новия световен ред — горчиво рече Никой. — Крият се в крепостите си, докато бурята отмине, и чакат със затаен дъх да поздравят новия си император.
— Уви, наистина е точно така — съгласи се Йоланте.
Сега, на светлината на деня, докато хидропланът им се поклащаше във водата, Никой, Йоланте и Бърти се загледаха към остров Тенедос.
Нямаше много за гледане.
Със средни размери и без никакви забележителности, той беше покрит предимно с лози. Сухият климат очевидно беше благоприятен за отглеждането на грозде, но не правеше острова особено живописен. Тенедос беше кафяв, сух, еднообразен.
По източния бряг на острова бяха пръснати няколко големи белостенни имения, гледащи към Турция от върховете на хълмове и отвесни скали.
Йоланте обясни, че строителството на тези обширни имения е сравнително нова мода. Богаташите купували лозе — класическа новобогаташка покупка — и после построявали над него вила за ваканции. Много от величествените къщи оставали празни единайсет месеца в годината, обитавани само от икономи и поддържащ персонал.
Населението на острова не достигаше и три хиляди души.
Никой сви колебливо устни.
— Значи казваш, че това е мястото на изгубения град Троя? Не ми прилича на център на голяма империя и прочута война.
— Това е — каза Йоланте. — Но както казах в Италия, Троянската война не се е водила при град. А при хранилище. Хранилището на царския банкер.
— Ами всичките дрънканици за Шлиман и откриването на Троя? — попита Никой.
— Красиви приказки — отвърна Йоланте. — Повтаряни многократно от Хайнрих Шлиман, за да направи от тях много пари. Историята му грабнала вниманието на широката публика заради убедителния си наратив. Шлиман използвал описанията на местности от „Илиада“ и „Одисея“ на Омир и от „Енейда“ на Вергилий, за да открие местоположението на Троя. Но всичко това е пълна измислица. Вярно, намерил е нещо. Някакви стари заровени стени в Турция.
Никой наклони глава настрани.
— А какво казват твоите царски исторически книги?