Выбрать главу

Йоланте се ухили.

— Че Шлиман изобщо не е открил Троя.

— И се обзалагам, че вие от царския свят не сте имали абсолютно нищо против да оставите него и световните медии да си мислят, че е успял — каза Никой.

— Определено.

— И каква тогава е истината?

Йоланте посочи остров Тенедос и едно особено голямо имение, започващо от ниски крайбрежни скали и продължаващо нагоре към висок обрасъл с трева хълм.

Над огромното лозе и просторната поляна се издигаше голяма сграда от бял мрамор. На фона на иначе сухия и кафяв остров поляната беше поразителна с изумрудения си цвят.

Никой си помисли, че цялото имение е много лъскаво и ново, повече американско по стил, отколкото турско или гръцко.

Впечатлението се подсилваше от онова, което се намираше в долния край на спускащата се към морето поляна — огромен бял навес за яхти, долепен за отвесната скала.

— Истината е, че това имение се намира върху древното хранилище на Троя — каза Йоланте. — На практика непристъпно подземие, управлявано от Приам, тогавашния ковчежник на Четирите легендарни царства. Царският банкер. В двата си велики епоса „Илиада“ и „Одисея“ Омир казва, че царят на Троя бил почтен мъж на име Приам. Той наистина бил почтен, защото охранявал най-важното хранилище на света, съдържащо несметни богатства на четиримата царе. Троянската война била всъщност колосална гръцка мисия за ограбване на хранилището на Троя — и накрая завършила с военна хитрост, включваща гигантски кон. Само че не по начина, по който вероятно си мислите. Дори в наши дни част от задълженията на ковчежника е да бди над съкровищата на Четирите царства, много от които са наистина безценни. Естествено, тези съкровища днес се пазят в по-модерни трезори. Те вече не са подземни съкровищници с дебели стени, построени под храмове или замъци. А чудовища от титан, разположени в модерни сгради с най-последни модели лазерни скенери и биометрична защита.

Йоланте замълча за момент.

— Но както технологията, свързана с тези трезори, се е променила през вековете, същото важи и за местоположенията им. С изместването на центровете на глобалните сили са се изместили и трезорите. Преди две хиляди години основното хранилище се е намирало на най-безопасното място по онова време, в центъра на Рим. През Тъмните векове е било скрито в крипта под един манастир в планините на Франция. В наши дни, с изместването на центъра на глобалните сили на запад, има две основни хранилища — едно в Швейцария и друго в Съединените щати.

Йоланте вдигна пръст.

— Но Четирите царства почитат историята и това е тяхна слабост, от която сега можем да се възползваме. През хилядолетията от уважение към великото минало царствата запазили непокътнати някои от по-старите хранилища, които вече не се използват. Всъщност да имаш старо хранилище в имота си се възприема като белег за престиж в царския свят. Един такъв трезор — основният на своето време, през бурната епоха около 1200 година преди новата ера — е запазен и до днес и съдържа копие на короната, която търсим. И това е хранилището на Троя.

Тя посочи огромното имение на брега на острова.

— И хранилището на Троя се намира под онази сграда.

— Откъде знаеш? — попита Никой.

— Защото съм го виждала. Влизала съм вътре.

— Била си вътре? По време на проучвателна експедиция или нещо подобно ли?

— Не. — Йоланте се усмихна. — Бях поканена на сватба. На много голяма светска сватба.

— В продължение на хиляда години целият остров е бил собственост на фамилията Дзампиери, една от най-богатите фамилии в историята и сред най-влиятелните в царския свят — продължи Йоланте. — Дзампиери натрупали състоянието си по време на възхода на Венеция като морска империя и през това време се сдобили с много острови в Източното Средиземноморие. И когато единствената дъщеря на патриарха на фамилията Джовани Дзампиери реши да се омъжи, сватбата й се състоя тук, на Тенедос. Беше поразително разкошно събитие, като в същото време оставаше семпло по стил, по типичния царски начин. Церемонията се състоя на поляната с изглед към морето, която можете да видите. Но приемът беше вътре в хранилището под имота, в хранилището на Троя. Виждала съм много забележителни неща в царския свят, но това хранилище е нещо различно. В него нямаше сравнително нови съкровища. Както казах, те отдавна са преместени в по-модерни трезори. По стените и в нишите му обаче бяха останали малко статуи и предмети от троянския период, които просто са били прекалено големи, за да се изнесат от хранилището и които направо спират дъха.