Выбрать главу

Взираха се безпомощно в дребната фигура на Сфинкса, която се катереше по стрелата от злато и сребро към Трона на живота.

И завикаха от радост, когато най-неочаквано оръдието на разрушителя затрещя и няколко снаряда улучиха върха на стрелата и го отчупиха, слагайки край на катеренето на Сфинкса.

— Онзи решителен кучи син е още жив — каза Алойзиъс. — Единствено Джак Уест е способен на толкова безумна постъпка.

Разбира се, оказа се прав.

Секунди по-късно Алби и Алойзиъс, които още бяха в завързания хеликоптер на площадката, отново завикаха ликуващо, когато видяха как Джак се втурна надолу по летателната палуба и продължи със скокове през града лабиринт към централния замък, без да му минава през ума да се откаже.

И после Джак влезе в замъка и изчезна, и градът лабиринт изведнъж притихна, ако не се броеше грохотът на двата водопада, които го пълнеха с вода.

След известно време звукът на приближаващи ротори привлече вниманието им и те видяха как един страховито изглеждащ руски щурмови хеликоптер се спуска към площадката, на която се намираха.

Целият в картечници и ракети, той увисна заплашително във въздуха пред Алби и Алойзиъс, които се бяха сгушили в кабината на вързания за площадката транспортен хеликоптер.

— Радвам се, че те срещнах, хлапе — каза Алойзиъс. — Руфъс ми каза, че много му е харесало да работи с теб по време на мисията в Либия. Иска ми се да те бях опознал по-добре.

— И аз теб — отвърна Алби.

— Ама че шибан начин да си отидеш — горчиво рече Алойзиъс.

Секунда по-късно шестцевната картечница на щурмовия хеликоптер се завъртя, забълва огнени езици и ги засипа с изпепеляващ дъжд от куршуми.

Мъж на име Джак

Трета част

След сбиването в училищния двор

— Тате? Имаш ли семейство? — попита Лили. Джак се усмихна.

— Да.

— Братя или сестри?

— Една сестра.

— По-голяма или по-малка?

— По-голяма с две години. Само че…

— Само че какво?

— Само че вече не е по-голяма от мен. Казваше се Лорън. Вече не е по-голяма от мен,

защото умря, когато беше на трийсет.

— О. Как е умряла? — попита Лили.

— Беше убита. — Погледът на Джак стана отнесен. -

— В самолетна катастрофа.

Матю Райли, „Шестте свещени камъка“

Джак лежи в легло.

Нощ е, четири часа след сбиването в училищния двор.

Силуетът на баща му е очертан на прага на стаята. Разочарован е.

— Защо не можеш да имаш нормални приятели като сестра ти? — казва той.

Джак слуша подобни неща през цялото си детство.

Две години по-голяма от него, сестрата на Джак Лорън винаги е била любимката на баща им. Тя просто не можеше да сгреши в каквото и да било.

Джак винаги беше копнял за похвалата на великия войник Джак Уест-старши — Вълка, — но по някаква причина така и не я получаваше.

Вълка обсипваше Лорън с похвали и подаръци, с внимание и топлота.

С Джак беше точно обратното — критики, хладно отношение и физическо насилие — обикновено след като Джак се намесваше, когато Вълка биеше Мей.

По-късно Джак осъзна, че всичко това е било най-вече психологическа война, упражнявана години наред.

Обработката на Лорън от Вълка заби клин между нея и Джак. Докато преди беше грижовната по-голяма сестра, тя също започна да го критикува.

Това промиване на мозъци от страна на Вълка имаше и друг ефект върху Лорън — тя се обърна и срещу майка си Мей.

При това до такава степен, че след като родителите им се разведоха, Джак остана изумен, когато Лорън избра да живее с баща им, дори след побоите, които беше нанасял върху Мей и Джак.

Едва години по-късно, когато бяха в средата на двайсетте и след като Лорън откри кой всъщност е баща им, тя поднови връзката си с Джак и двамата отново станаха приятели.

А после умря.

В самолетна катастрофа на трийсетгодишна възраст.

Тя така и не видя как Джак се сражава с баща им за шестте камъка на Рамзес. Така и не го видя как се би до смърт с Вълка над бездната на остров Пасха. Така и не видя как Джак го победи.

Последиците от всичко това бяха, че като дете Джак прекарваше голяма част от времето си сам вкъщи, изолиран в собственото си семейство.

Някои хора биха казали, че това е лошо, но Джак никога не гледаше на него по този начин.

Тази изолация го накара да осъзнае, че когато е подложен на изпитание, ако се държи, може да излезе от него победител.